Определение №504 от по търг. дело №167/167 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№504
 
     София, 22.06.2010 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия,   І т.о.   закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:
                                               Председател:   Таня Райковска 
                                                      Членове:   Дария Проданова
                                                                          Тотка Калчева
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова т.д. № 167       по описа  за 2010  год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „В”О. срещу Решение № 96 от 23.11.2009 год. по гр.д. № 223/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „В”О. срещу решението от 19.06.2009 год. по гр.д. № 6/2009 год. на Сливенския окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявеният по реда на чл.254 ГПК (отм.) иск на дружеството за установяване недължимост на вземането по запис на заповед, издател по която е то (представлявано от управителя В. Б. ), а поемател – П. П. П.. С. са приели, че подписът е на управителя Б. и менителничният ефект е действителен. Обстоятелството, че в него е отразено, че има и значението на разписка за получаване на сумата не опорочава абстрактността на сделката.
Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В него се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на правния въпрос (който би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото): „ В. на каузалното отношение като част от съдържанието на запис на заповед, съставлява ли недопустима добавка в менителничния ефект, която не може да се третира като неписана, доколкото с нея се отрича абстрактния характер на менителничното задължение”.
П. в изложението правен въпрос сам по себе си е интересен, но няма качеството на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 год., обуславящ правен въпрос е този, който е от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение и е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая съставът на БАС е приел, че отрицателният установителен иск е неоснователен и вземането е съществуващо. Становището му е, че абстрактната сделка има обезпечителна функция по отношения на каузална такава – договор за заем от който произтича задължението. Сключването и изпълнението/неизпълнението на каузалната сделка е установено от други (извън менителничния ефект) събрани по делото доказателства, поради което и действителността на последния не е решаваща. Ще следва да се отбележи и това, че въпросът за действителността на ефекта би следвало да е преклудиран с приключването на производството по чл.244 ГПК (отм.).
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 96 от 23.11.2009 год. по гр.д. № 223/2009 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
2.

Scroll to Top