О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 10.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на шести януари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 600 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Б. М. срещу решението от 04.01.2008 год. по гр.д. № 105/2006 год. на Софийски апелативен съд. С него е оставено в сила решението от 13.07.2005 год. по гр.д. № 1464/2001 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният по реда и на основание чл.254 ГПК (отм.) иск на Д. Й. М. за установяване недължимост на вземане в размер на 51860.25 лв. (ден.) по издаден от него запис на заповед от 01.03.1997 год. с падеж 24.03.1997 год. поемател по която е М. , ведно със законна лихва и разноски са които суми е бил издаден по реда на чл.237 б.“д“ ГПК (отм.) изпълнителен лист на 24.04.1997 год. по ч.гр.д. № 0342/97 год. на Софийски районен съд 69 с-в.
За да отхвърлят иска, съдилищата са приели за доказано твърдението по исковата молба на Й. , че не дължи посочената сума, тъй като волята му при издаването на менителничния ефект е била опорочена – сторил е това в резултат на заплахи и насилие от страна на М.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че е налице предпоставката по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, като същественият материалноправен въпрос по който САС се е произнесъл е, че менителничната сделка е абстрактна, но на практика, тя се сключва винаги във връзка с друга предходна или съпроводна сделка, която поначало е каузална. Счита, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно с ТР № 1 на ОСТК (вероятно се касае за ТР от 2005 год.).
Вторият съществен въпрос е процесуалнопревен – тежестта на доказване в производството по иск с правно основание чл.254 ГПК. Счита, че произнасянето на САС е в противоречие с практиката на ВКС, а именно – Решение № 66/1953 год. на ОСГК.
С ТР № 1/2005 год. ОСГК на ВКС се е произнесла по въпроси, свързани с производството по чл.237 б.“в“ ГПК (отм.), предпоставките за инициирането му и външните реквизити на менителничните ефекти. С това тълкувателно решение ВКС не е се е произнасял по обусловеността (респ.липсата на обусловеност) на абстрактната сделка от каузална такава, поради което и твърдяното противоречие не е налице.
По отношение на съществения процесуалнопревен въпрос ще следва да бъде взето предвид следното: Както бе посочено по-горе, тезата на касатора се свързва с противоречие с практика на ВС, материализирана в конкретен съдебен акт. Практиката на ВС и ВКС досежно тежестта на доказване в производството по чл.254 ГПК е обилна и принципно непротиворечива. Твърдението на касатора, че налице противоречие с „66-53 ОСГК“ (каквото е посочването в изложението) не може да бъде проверено. Копие от този съдебен акт не е приложен, а при извършената служебно проверка в правно-информационните системи и в библиотеката на ВКС (съдържаща годишниците и папките с решения), не е намерено такова решение на ОСГК. Препратка към съдебен акт с такава идентификация се съдържа в „Българско гражданско процесуално право“ на проф. Ж. С. , но тя е свързана с въпроса за подведомствеността и местната подсъдност при предявяването на иска по чл.254 ГПК.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от решението от 04.01.2008 год. по гр.д. № 105/2006 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.