О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 22.12.2008
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 347 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „ЧЕЗ Р. България“А. срещу решението от 25.02.2008 год. по гр.д. № 332/2007 год. на Монтански окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „ЧЕЗ Р. България“А. срещу решението от 04.06.2007 год. по гр.д. № 919/2006 год. на Монтански районен съд. С него е бил уважен предявеният от „Монолит“А. срещу „Електроразпределение- П. ;А. (чийто правоприемник е „ЧЕЗ Р. България“АД) иск с правно основание чл.108 ЗС и предмет – собствеността и владението на построен през 1977 год. трафопост, находящ се в УПИ-ІV кв.167 по плана на гр. М.. След събирането на допълнителни доказателства относно собствеността на спорния трафопост, въззивният съд е счел, че първоинстанционното решение е законосъобразно и го е оставил в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът „ЧЕЗ Р. България“А. подържа основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът не сочи, кой е същественият материалноправен въпрос по който Монтанският окръжен съд се е произнесъл, но счита, че е налице противоречива съдебна практика по прилагането на Закона за държавната собственост, ППЗДС, ТЗ, ЗППДОбП, ЗОС, Закона за електростопанството (отм.) и Наредбата за държавните имоти (отм.). Твърдението си за противоречива съдебна практика е аргументирал с Решение от 25.10.2005 год. по гр.д. № 1231/2005 год. на Софийски апелативен съд и с Решение № 1* год. по гр.д. № 610/2006 год. на ВКС-Гражданска колегия, ІІ г.о.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случая не е налице, поради липсата на противоречие с цитираната практика. Софийският апелативен съд се е произнесъл с необжалваемо решение по иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Спорът е бил за дължимост на обезщетение за ползване на трафопост, произтичащ от това, кому принадлежи изграденият през периода 1965-1975 год. трафопост. Съставът на ІІ г.о. на ВКС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, произтичащи от спор за собственост върху трафопост, построен през 1980 год.
Общото е, че произнасянето на съдилищата е по отношение на собствеността на трафопостове при спор между електроразпределителното дружество и други ЮЛ. Различното произнасяне, обаче, е обусловено не от различното тълкуване и прилагане на ЗОС, ЗДС, Закона за електростопанството и пр., а от различните факти и обстоятелства по делата, които са били приети за доказани. При заварени от Закона за електростопанството (отм.) такива обекти и/или при построени при действието му и заварени от ЗОС и ЗДС, от съществено значение при всеки конкретен случай е естеството на обекта (чл.2 ал.2 ЗЕ); с чии средства е бил построен и дали е бил включен в капитала на търговското дружество или е имал статута на дълготраен материален актив на кооперация или обществена организация към 1991 год. при изменението на ЗС със ЗМСМА; кому е принадлежала собствеността към 1996 год. към момента на приемането на ЗДС и ЗОС и пр. Т.е. разбирането на „ЧЕЗ Р. България“А. за противоречива съдебна практика срок е неправилно, доколкото се касае за различно тълкуване на закона, а за различни факти по отделните спорове. Дали в конкретния случай фактите и обстоятелствата са били преценени правилно от въззивния съд е извън обсега на преценката по чл.280 ал.1 ГПК.
Твърдението, че Монтанският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, която е от значение за точното прилагане на закона (чл.280 ал.1 т.3 ГПК) е бланкетно, като както бе посочено по-горе, липсва и посочване кой именно е този въпрос. Т.е. и това основание за допускане на касационно обжалване на решението не е налице.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.02.2008 год. по гр.д. № 332/2007 год. на Монтанския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.