О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
София, 29.10.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 482 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Костов“О. срещу Решение № 38 от 19.02.2009 год. по гр.д. № 1251/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „Дая Е. ;О. срещу решението от 07.10.2008 год. по т.д. № 153/2007 год. на Хасковския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявени от „Дая Е. ;О. за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на „Костов“О. , проведено на 18.10.2007 год. на което е прието, че действа против интересите на дружеството, бил е изключен като съдружник на основание чл.123 ал.3 т.3 ТЗ, решено е да му бъде търсена отговорност, взето е решение за прехвърляне на дяловете му, преобразуване на дружеството н еднолично, промяна на седалището, адреса на управление и управителя.
Първоинстанционният съд е счел исковете за неоснователни. Пловдивският апелативен съд е бил сезиран с въззивната жалба на „Дая Е. ;ООД. Счел е, че тя е основателна изцяло, поради което е отменил първоинстанционният акт и решенията по всички точки от дневния ред на ОС.
В на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК касаторът свързва с тезата си противоречие с константна практиката на ВКС относно: а/ отправянето на писмено предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ, неговото съдържание и документът, който го материализира; б./ възможността противоречието с интересите на дружеството да е предварително дефинирано в договор. Позовал се е на Р. № 233/2008 год. по т.д. № 875/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС; Р. № 420/16.06.2005 год. по т.д. № 397/2004 год. на І т.о. на ВКС и на решението по т.д. № 1395/2003 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че посочените въпроси обуславят прилагането на чл.280 ал.1 ГПК, като преценката дали въззивният съд действително е допуснал противоречие с константната практика на ВКС е въпрос по съществото на спора.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Т. № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по чл.18 ал.1 т.2 вр.чл.3 от Т. , възлизаща на 80 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 38 от 19.02.2009 год. по гр.д. № 1251/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на „Костов“О. , че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представи вносен документ.
След изтичането на срока за държавна такса, делото да се докладва на П. на І т.о. за насрочване или да се докладва за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.