О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
София, 24.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. закрито заседание на двадесет и трети през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 5 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Маккар“А. , ЗК“Хилдън“А. (н) и „Лекс-07″ЕООД срещу решението от 11.07.2008 год. по гр.д. № 392/2008 год. на Софийски апелативен съд. С него е оставено в сила решението от 07.06.2007 год. по гр.д. № 01524/2006 год. на Софийски градски съд в частта която е бил уважен предявеният иск с правно основание чл.255 предл.2 ГПК (отм.) иск на ЗПА. „Армеец“. Отменено е в частта с която СГС е приел иска за неоснователен, като САС се е произнесъл по съществото на спора, приемайки недължимост и на остатъка от вземането за което е предявен искът.
За да уважат иска за установяване недължимост на вземане на „Лекс-97″ЕООД (цедирано му от „Маккар“А. , комуто същото вземане е било цедирано от ЗК“Хилдън“АД) към ЗПА. „Армеец“, съдилищата са приели за доказано твърдението по исковата молба, че след издаването по реда на чл.237 б.“а“ ГПК (отм.) в полза на ЗК“Хилдън“А. на изпълнителен лист, задължението е било прихванато срещу насрещно изискуемо и ликвидно вземане на ЗПА. „Армеец“А. към него. Възражението е направено своевременно и е породило правно действие, поради което в патримониума на последващия приобретател/цесионер не е преминало правото на принудително изпълнение, доколкото вземането му е било погасено в предхождащ цесията момент.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението съставлява елемент от т.нар. „касационна жалба“ в която са изложени доводи и аргументи по съществото на спора. Самата касационна жалба е наречена „въззивна жалба“ и възпроизвежда тази с която е бил сезиран Софийския апелативен съд. В изложението липсва формулировка относно това, кой е същественият материалнопревен или процесуалноправен въпрос, а се твърди неправилност на решението, поради противоречието му с Решение №1279/1996 год. по гр.д. № 29/96 год. на V г.о. на ВКС и О. № 73/23.10.2008 год. по гр.д. № 2034/2006 год.
Не е налице основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не само поради това, че липсва формулировка относно съществения въпрос по който според касатора се е произнесъл САС, а и поради това, че тази хипотеза има предвид противоречие със задължителната или константната практика на ВС и ВКС на каквато в случая няма позоваване.
Не е налице и основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото противоречивата практика на съдилищата по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е изразена в необжалваеми съдебни актове. В случая, необжалваемо е решението на ВКС с което съставът на V т.о. се е произнесъл по спор с правно основание чл.99 ЗЗД. Определението на САС не само, че е обжалваемо и няма данни да е влязло в сила, а и съставлява процесуалноправен акт, постановен по реда и на основание чл.637 ал.2 ТЗ за вземане на „Гаранционен фонд“ към ЗК“Хилдън“ (н).
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 68 от 11.07.2008 год. по гр.д. № 392/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.