О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№505
София, 22.06.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 139 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Д”А. срещу Решение № 237 от 30.11.2009 год. по гр.д. № 434/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на ДЗИ О. застраховане”А. срещу решението от 07.07.2009 год. по т.д. № 16/2009 год. на Т. окръжен съд. С него е бил уважен предявеният от Д. Г. С. иск с правно основание чл.74 ЗЗД вр.чл.223 ал.2 КЗ за сумата 54055 лв., представляваща сбор от изплатените от С. на А. А. , Р. А. и А. Е. на основание чл.45 ЗЗД суми за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно със законни лихви от датата на деликта.
Собственик на увреждащия товарен автомобил „Ш”, чийто водач е бил С. е бил „З”ООД при валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с „Д”АД. По отношение на виновния водач е протекло наказателно производство в рамките на което са били предявени и уважени граждански искове на пострадалите лица както следва: на А. А. – 80000 лв., на Р. А. – 50000 лв. и на А. Е. – 40000 лв. За присъдените суми посочените лица са се снабдили с изпълнителен лист.
Алиев, А. и Е. са сезирали застрахователя „Д”А. с искане за заплащане на присъдените обезщетения. Безспорно е, че между застрахователя и увредените лица е сключено споразумение, съобразно което застрахователното дружество им е заплатило обезщетение в по-малък размер, съответно на: Али А. – 51000 лв., на Р. А. – 35000 лв. и на А. Е. – 35000 лв. Със споразумението А. и Е. са се съгласили да получат обезщетения в по-малък размер, като няма да имат каквито и да било бъдещи претенции по повод претърпените от ПТП вреди.
Доколкото споразумението е сключено със застрахователя и без участието на С. , въз основа на решението по гражданския иск в наказателното производство, А. и Е. са насочили изпълнението за разликата между полученото от застрахователя и присъденото по НОХД (за което са се снабдили с изп.листове) срещу С. Деню С. е погасил задълженията, изплащайки разликата, след което е поискал връщането и от застрахователя по съдебен ред.
Търговищкият окръжен съд е счел иска за основателен. Сезиран с въззивната жалба на застрахователя Варненският апелативен съд се е позовал на обстоятелството, че споразумението между „ застраховане”А. и увредените не обвързва С. , доколкото не е участвал в него. Тъй като съгласно чл.223 ал.1 КЗ застрахователят следва да покрие отговорността на застрахования, съобразно параметрите на ал.2 на чл.223 КЗ. Поради това, заплащайки разликата, С. е осъществил състава на чл.74 ЗЗД и следва да претендира връщането и от „Д”АД.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на „Д”А. е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Твърдението на касатора е, че „Въззивният съд не е отчел наличието на постигната спогодба между увредените лица и застрахователя, с което същите са преклудирали възможността да се претендира обезщетяване на вредите отново от застрахователя, макар и на друго основание”.
Н. съдебен състав счита, че поставеният въпрос няма качеството на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а по-скоро, сочи основание по чл.281 т.3 ГПК. Освен това, както бе посочено по-горе, въззивният съд е изложил становището си относно значението/обвързаността на постигнатата спогодба по отношение на делинквента С.
Представените обжалваеми решения по гр.д. № № 5637/2008 год. на СГС; гр.д. № 1079/2007 год. на СОС и гр.д. № 1720/2008 год. на САС (освен, че няма данни да са влезли в сила), съдържат произнасяне по казуси, различни от процесния. Същото касае и влязлото в сила (като необжалваемо) решение по гр.д. № 21/2006 год. на САС. Поради това не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и факултативният касационен контрол не следва да бъде допускан.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 237 от 30.11.2009 год. по гр.д. № 434/2009 год. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.