О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№405
София, 21.05.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 43 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „П”А. срещу Решение № 779 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 489/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на „К”О. срещу решението от 10.12.2008 год. по гр.д. № 193/07 год. на Б. окръжен съд. С него БлОС е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за 73636.06 лв. и с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за 3981.30 лв., предявени от „К”О. срещу „П”АД. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е частично неправилно, поради което е присъдил в полза на „К”О. сумата 26234.56 лв. по иска по чл.266 ал.1 ЗЗД и сумата 1311.73 лв. по иска за неустойка. Решението е обжалвано в частта с която исковете са приети за неоснователни. В частта с която са уважени, като необжалван от „П”А. , актът на САС е влязъл в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът подържа основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, позовавайки се на решения на 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК-1952 год. по спорове досежно изпълнението/неизпълнението на договори по чл.258 и сл. ЗЗД и дължимостта на възнаграждението за извършената работа.
Обуславящите въпроси по който Софийски апелативен съд се е произнесъл (материализиращи противоречието по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК) не са конкретно формулирани. Съдържа се общото позоваване, че материалноправния въпрос е „относно правната квалификация на спора”, а процесуалноправния – „относно тежестта на доказване и обсъждане на доказателствата”. Позоваването е на решение № 64/1985 год. по гр.д. № 825/1984 год. на ІІ г.о. на ВС на НРБ; Решение № 640/2005 год. по т.д. № 883/2004 год. на ВКС ІІ т.о. и на Решение № 1488/1999 год. по гр.д. № 814/99 год. на V г.о. на ВКС.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице.
Съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГТК, основанието по т.1 е свързано със задължителната практика на ВС и ВКС – П. на Пленума и Тълкувателни решения, постановени при действието на ЗСВ. В случая, становището на въззивния съд е обусловено от конкретните факти по спора – доказване обема на извършената работа, приемането или неприемането и най-вече, дали СМР са включени в обема на договорените. Поради това е и посочил, че в случай на извършване на СМР, които са извън договорения обем и естество – страната може да претендира плащане на извъндоговорно основание, хипотезата на водене на чужда работа без пълномощие – чл.60 ЗЗД. Дори фактите (договорно и извъндоговорно извършени СМР) да са неправилно установени, това би могло да съставлява основание по чл.281 ГПК, но не и такова за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 779 от 19.06.2009 год. по гр.д. № 489/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.