О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№421
София, 16.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 318 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Ц. кооперативна банка“АД срещу О. № 147 от 09.02.2009 год. по ч.гр.д. № 2383/08 год. на Софийски апелативен съд с което е била оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определението от 01.10.2008 год. по т.д. № 225/2006 год. на Б. окръжен съд. С това определение, като е счел, че предявеният от „Ц. кооперативна банка“АД срещу Е. „Ню арт – П. – Д. С. ; положителен установителен иск е недопустим е прекратил производството по него.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.3 т.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Предявеният на основание чл.97 ал.1 ГПК (отм.) иск на „ЦКБ“АД е за установяване доларовата равностойност (10511.98 щ.д.) на задължение на ответника, произтичащо от получен през 1994 год. валутен кредит в размер на 8000 щ.д. от „БЗК“АД, чийто правоприемник е ищеца. Фактическите обстоятелства са безспорни. За просроченото задължение „БЗК“АД се е снабдила през 1995 год. по реда на чл.237 ГПК (отм.) с изпълнителен лист за левовата равностойност на задължението по кредита – главница и изтекли лихви. Образувано е изпълнително производство, сумата е събрана от Е. „Ню арт – П. – Д. С. ;, поради което и на основание чл.330 ал.1 б.“а“ ГПК производството е прекратено.
Преценката си, че искът за установяване валутния размер на погасено задължение е недопустим, Б. окръжен съд е основал на разбирането, че липсва правен интерес. До същият извод е стигнал и Софийският апелативен съд.
Допустимостта на касационния контрол „Ц. кооперативна банка“АД основава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – произнасяне от страна на съдилищата по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Посоченият в изложението като материалноправен въпрос, всъщност е процесуално правен – „наличието на правен интерес от водене на установителен иск по който съдът със СПН да установи вида и размера на валутата в която следва да бъде погасено действително възникнало и изискуемо валутно задължение“. Вторият въпрос също е процесуално правен – „има ли ищецът правен интерес да предяви положителен установителен иск, след като изпълнителното производство, започнато от него в качеството му на взискател е прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител“.
Н. съдебен състав счита, че не са налице основанията по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол.
Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, предпоставка за допускане на касационен контрол е наличието на такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора по делото.
Първият от въпросите е поставен некоректно, доколкото той касае „изискуемо валутно задължение“, а както бе посочено по-горе, задължението, произтичащо от кредита вече е погасено, макар и в левовата му равностойност, като кредиторът е приел плащането. Т.е. спорът по делото е различен. Различен е и по отношение на втория поставен въпрос, доколкото в него се съдържа общата формулировка „прекратено изпълнително производство“. Изпълнителното производство в конкретния случай е прекратено поради погасяване на задължението, поради което общото произнасяне за наличието на правен интерес, независимо на какво основание е прекратено изпълнението е безпредметно.
Цитираната от касатора практика на ВКС не обуславя предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото тя касае превалутирането на непогасени задължения пред каквато хипотеза не сме изправени. Поради същите съображения не е налице и предпоставката по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на формулираните въпроси, които касаят различна хипотеза от тази по конкретното дело, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА разглеждането на частната касационна жалба на „Ц. кооперативна банка“АД срещу О. № 147 от 09.02.2009 год. по ч.гр.д. № 2383/08 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.