Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр. София, 30.12.2009 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Т. Р. т. дело № 885/2009 година.
Производството е по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА.
Търговското дружество “Д”, със седалище в гр. С. е предявило молба за отмяна на основание чл. 47, т. т. 2, 3, 6 ЗМТА на постановено на 24.06.2009 г. от Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация гр. С., решение по в. а. д. № 8/2008 г., с което е признато за установено, че дължи на „К” Е. сумата 569 630 евро – неустойка по чл. 14 от договор за продажба от 13.01.2005 г., установена по размер и уговорена за плащане със споразумение от 16.01.2006 г., както и в осъдителната му част за разноски в размер на 46 919,57 лв.
Искането за отмяна се основава на тезата, че съставът на А. съд се е произнесъл при липса на арбитражна клауза за образуване и разглеждане на арбитражното дело /чл. 47, т. 2 от ЗМТА/. Според ищеца, претенцията за неустойка е основана на споразумение между страните от 16.01.2006 г., в което няма клауза за арбитраж, и след като това споразумение имало самостоятелно правопораждащо действие, незаконосъобразно арбитражният съд е приел, че е приложим чл. 14 от договор за покупко-продажба от 13.01.2005 г., в който е уговорена клауза за арбитраж.
Поддържа се и незаконосъобразност на конституиране на решаващия състав /чл. 47, т. 6 ЗМТА/ и противоречие с обществения ред /чл. 47, т. 3 ЗМТА/. Навежда се довода, че решението противоречи на чл. 121, ал. 1 от Конституцията, тъй като необсъждането от решаващия орган на доводите и възраженията му представлявало накърняване на правото му на защита и свързания с него принцип на равенство на страните и състезателност на процеса.
Ответникът „К” Е. , гр. П. оспорва иска и моли за отхвърлянето му по съображения, изложени в съдебно заседание.
Като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, приема за установено следното:
По допустимостта на иска:
И. е предявен пред ВКС в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА от легитимирана страна срещу влязъл в сила правораздавателен акт на недържавна институция – Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация.
По основателността на иска:
И. е неоснователен.
Абсолютна предпоставка за възникване на компетентността на А. съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение. В чл. 7, ал. 1, т. 2 от Закона за международния търговски арбитраж се съдържа легална дефиниция на арбитражно споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря. Тълкуването на тази правна норма налага категоричния извод, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор, сключен между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.
За да бъде валиден този процесуален договор, той следва да е сключен в писмена форма – като арбитражна клауза в договор или като отделно споразумение. Съгласно императивната норма на чл. 20, ал.1 ЗМТА, възпроизведена дословно и в чл. 37, ал. 3 от П. на арбитражния съд, постановил атакуваното решение, възражението за некомпетентност трябва да бъде направено най- късно с отговора на исковата молба. В настоящия случай, в двуседмичен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът следва да даде своя отговор и да избере арбитър и негов заместник, или да предостави на П. на Търговския арбитражен съд да назначи арбитъра и неговия заместник / чл. 20 от П. /. На 10.06.2008 г. е постъпил писмен отговор от ответника, в който е направено възражение срещу компетентността на сезирания арбитражен съд. По възражението е налице произнасяне с определение от 19.06.2008 г., с което решаващият орган го е отхвърлил с мотив, че споразумението, на което се основава ответникът, дори и да би се квалифицирало като установителен договор, няма самостоятелно съществуване, а е неразривно свързано с договора за покупко-продажба от 13.01.2005г.
Тези изводи са правилни и следва да бъдат подкрепени. Действително между страните е сключен на 13.01.2005 г. договор за покупко-продажба на стоки, подробно описани като вид, количество и цена в П. № 1 към договора. В т. 19 от договора страните са уговорили „споровете относно изпълнението, прилагането и тълкуването на текстовете на този договор да се решават чрез споразумение, а при невъзможност да се отнасят за решаване от Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация гр. София”. Не се е спорило, че ответникът не е изпълнил задълженията си по този договор, което е довело и до подписване на споразумение на 16.01.2006 г., в което страните са посочили размера на дължимата неустойка, сроковете за плащането й, както и подписване на запис на заповед и евентуалното му използване. В споразумението се визира изрично чл. 14 от договора, в който е уговорена неустойка при хипотеза разваляне на договора, поради пълно неизпълнение на задълженията на продавача /50% от стойността на недоставената стока/.
В разглеждания случай, арбитражното споразумение, съдържащо се в чл. 19 от договора от 13.01.2005 г. е инкорпорирано като клауза в материалноправния договор и същото е валидно и относимо към правоотношенията, свързани с изпълнението, прилагането и тълкуването на текстовете на договора, в това число и към последващото споразумение от 16.01.2006 г., с което страните са констатирали пълното му неизпълнение, настъпването на факта на неговото разваляне, както и последиците – определяне размера на дължимата по чл. 14 неустойка и срока за нейното плащане, позовавайки се на отделните текстове от договора от 13.01.2005 г. Това споразумение няма самостоятелно съществуване, нито има характер на „установителен договор”, както счита ищеца, тъй като е неразривно свързано с договора за покупко-продажба, предвид съдържанието си – отговор на въпроси по повод констатации на изпълнение/неизпълнение на облигационни задължения на страните именно по този договор. След като в договора от 13.01.2005 г. съществува клауза за арбитраж /чл. 19/, то спорът за прилагане на чл. 14 от договора /клауза за дължима неустойка при разваляне на договора/ е спор за изпълнение на договорни задължения за определяне правата и задълженията на страните, произтичащи от договорните клаузи. По тези съображения, настоящия състав приема, че в случая е налице именно допълнение /доразвитие/, непосредствено свързано с основния договор, но не и нов, самостоятелен по същината си договор, в който, поради отсъствие на арбитражна клауза, страните да не биха могли да се позоват на нея.
Неоснователни са доводите на ищеца, че е налице незаконосъобразно конституиране на решаващия състав, представляващо отменително основание по чл. 47, ал. 1, т. 6 от ЗМТА. Съгласно чл. 47, т. 6 ЗМТА образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, освен ако то противоречи на повелителните разпоредби на ЗМТА, а ако липсва споразумение – когато не са приложени разпоредбите на този закон.
Становището на ищеца, че образуването на арбитражния съд е проведено в нарушение на правилата е неоснователно. С разпореждане на З. председателя на арбитражния съд от 12.05.2008 г. е прието, че към тази дата и в указания му срок ответникът, след като е бил уведомен по пощата за постъпилата искова молба, и не е депозирал писмен отговор, в това число и не е упражнил правото си да избере арбитър, са налице предпоставките по чл. 25, ал. 4 Правилника на ТАС на НЮФ за назначаване на арбитър от списъка на арбитрите.
Следва да се съобрази и факта, че при постъпване на отговор от ответника на 10.06.2008 г. арбитражният съд е приел, че този отговор е в рамките на срока по П. , предвид надлежно връчване на книжата на лицето, представляващо ответното дружество, произнесъл се е с определение от 19.06.2008 г. по направеното с отговора възражение за отсъствие на арбитражна клауза, и в тази връзка е коментирал и предоставената от П. възможност за назначаване на арбитър при определени хипотези. В същото време, съдът е зачел искането на ответника, съдържащо се в отговора, да бъде определен като арбитър същото лице, което е било посочено служебно. След като е налице изрично изявление в отговора на исковата молба по отношение на посочването на арбитър на определено лице към 10.06.2008 г., настоящият състав приема, че ответникът е разполагал с възможността да направи съответните възражения, да представи доказателства, както и да посочи арбитър или да предостави на П. на съда да назначи такъв, като към този момент следва да се преценява и законосъобразността на конституиране на решаващия състав. Или не е налице твърдяното нарушение на чл. 12, ал. 2 от ЗМТА, предвид изричното уреждане на съответна процедура в раздел V от П. на ТАС при НЮФ относно формиране на състав на решаващия орган и потвърждаване от страна на ответника по иска пред арбитражния съд на избора на съответния арбитър.
Неоснователни са доводите на ищеца, че постановеното арбитражно решение противоречи на обществения ред в страната, представляващо отменително основание по чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗМТА. Понятието „обществен ред” действително включва материалноправни и процесуалноправни норми, но тези от тях, които стоят над обикновените повелителни норми, защото определят основния правопорядък в държавата. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 47 ЗМТА и всички те трябва да се тълкуват съобразно смисъла и същността на арбитражното производство, допустимо от правовия ред, като такова, развиващо се пред доброволно избран от страните правораздавателен орган извън съдебната система. Взети в своята цялост тези отменителни основания не включват евентуално допуснати от арбитражния съд грешки при установяване на фактите или при определяне на приложимия към спорното право материален закон. Дори и да се докажат тези нарушения, те биха представлявали евентуално допуснати от арбитражния съд нарушения на материалния или процесуалния закон, които не биха представлявали основания за отмяна на арбитражно решение, защото Върховния касационен съд в това особено исково производство не може да пререшава спора, по който се е произнесъл арбитражния съд, нито да навлиза в същността на арбитражното дело.
Сочените от ищеца нарушения на съдопроизводствените правила при доказване на тяхното допускане биха представлявали основания за отмяна на постановените съдебни решения по пътя на инстанционния контрол, на какъвто не подлежат арбитражните решения. Поддържаните нарушения на процесуалния закон – необсъждане на доводи и възражения, позоваването на неправилно приложение на материалния закон – чл. 40 ЗЗД и чл. 289 ТЗ, неприемане на определи факти за доказани и пр., не съставляват основания за отмяна, защото не са довели до постановяване на арбитражно решение в противоречие с обществения ред. Обсъждането на сочените от страните факти и обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, както и относимостта им към спорното право, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия арбитражен съд, което не подлежи на контрол чрез отмяна по чл. 47 ЗМТА.
Неоснователни са доводите и за нарушение на обществения правов ред, поради отказа от страна на арбитражния съд да приложи чл. 40 от ЗЗД, тъй като подобно възражение не било въведено от ответника в арбитражното производство. Този твърдян порок на договора е могъл да се релевира в арбитражното производство, но това е недопустимо в строго формалното производство за отмяна на арбитражно решение. След като ищецът в настоящото производство не е упражнил правото си на възражение, предвид приложението на чл. 40 ЗЗД, не означава, че арбитражния съд е нарушил принципа на равенство на страните и правовия ред. Съдилищата, включително и арбитражаните, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са длъжни да се произнесат само по въпросите, с които са сезирани. Именно и в тази връзка арбитражният съд подробно е анализирал и отговорил на възражението на ответника по иска „Д” Е. , основано на твърдението за злоупотреба с право по търговска сделка /чл. 289 ТЗ/, приемайки, че дори и да са налице данни за договаряне във реда на представлявания, поради липса на подобно възражение от страна на ответника , основано на чл. 40 ЗЗД, не би могъл служебно да се произнесе по приложението на тази норма спрямо конкретния случай.
Предвид изложеното, като счете, че не са налице основания за отмяна на арбитражното решение на визираното по-горе основание, ВКС, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д” Е. , гр. С. срещу „К” Е. гр. П., иск с правно основание чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 47, ал. 1, т. т. 2, 3 и 6 ЗМТА за отмяна на решение от 24.06.2009 г. по вътрешно арбитражно дело № 8/2008 г. на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: