Р Е Ш Е Н И Е
№ 669
гр.София, 15.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 276/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на И. Д. Р. от гр. В., подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1268/22.11.2007 год., постановено по в.гр.дело № 173/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Варненския районен съд ХХVІ състав от 19.10.2006 год. по гр.дело № 3850/2004 год. в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца-касатор срещу „Д”АД, гр. С. частични искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на сумите: 8 500 лева/част от сумата 18 050 лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди и 200 лева/ като част от сумата 5 000 лева/-обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновно противоправно поведение на служител на ответника по повод превод на сумата по дължимо застрахователно обезщетение по сметка различна от посочената от ищеца. Със същото първоинстанционно решение е отхвърлен и частичния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 000 лева /като част от сумата 1 800 лева/-мораторна лихва за забавено плащане върху главницата от 4 000 лева за периода за забавата до предявяването на иска пред съда, която претенция има акцесорен характер.
В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Изложени са съображения, че неправилно в противоречие с данните по делото съдът е отхвърлил предявените искове, въпреки безспорния по делото факт, че вместо по посочена от застрахования банкова сметка, ответникът е изплатил дължимото застрахователно обезщетение по служебно открита на името на ищеца сметка в друга банка, откъдето впоследствие сумата е била преведена по сметка на съдебен изпълнител във връзка с образувано срещу ищеца изпълнително дело. Навеждат се доводи, че в нарушение на процесуалната норма на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважат предявените искове.
Ответникът по касационната жалба З. „Д”, гр. С. поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставен в сила.
Третите лица-помагачи в процеса не се явяват и не ангажират становище по направените оплаквания в касационната жалба.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния закон.
Правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, оставяйки в сила първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е направил извода, че липсва правно основание да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на претендираното обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, тъй като не са налице елементите на фактическия състав на чл.49 ЗЗД. По делото не е доказано, че претендираните вреди са настъпили в резултат на неправомерни действия на служител на ответното дружество при изпълнение на служебните му задължения във връзка с изплащането на дължимото застрахователно обезщетение.
Видно от събраните по делото доказателства, а и както сам твърди ищецът в исковата си молба, той е бил уведомен от застрахователя с писмо изх. № 1774/16.07.2002 год., че Съветът по ликвидация на щети при ЦУ на „Д”АД се е произнесъл по преписката за щета № 48/26.09.2001 год., образувана по повод откраднатия му автомобил, като е поканен да получи определеното му застрахователно обезщетение в клона на ДЗИ в гр. В.. Съгласно чл.4 от Правилата за вътрешния финансов механизъм на ДЗИ”О”АД паричните разплащания по застрахователните операции се извършват чрез банкова сметка в търговска банка или в брой – чрез касовите служби в клоновете и агенциите на дружеството по места. По делото липсват данни, че ищецът се е явил да получи обезщетението си в касата на „ДЗИ”, поради което ответникът е превел дължимата сума на 25.07.2002 год. по служебно открита на името на ищеца банкова сметка в „Р”АД/сега „ДЗИ Банк”АД/-факт, който не се оспорва от страните по делото. Безспорно е установено също, че постъпилата по тази сметка сума е била в наличност и се е намирала на разположение на ищеца през периода от 25.07.2002 год. до 15.03.2003 год., когато сумата е била преведена по сметката на съдия-изпълнител при Районен съд-Варна по образувано срещу И. Р. изп.дело № 4055/2003 год., по което той е посочен като длъжник. Данните по делото сочат, че служебно откритата на името на ищеца сметка в „Р” е по нареждане на управителя на клона на „ДЗИ” в гр. В. упълномощен от изпълнителния директор на „Д”АД, гр. С., който е действувал съобразно дадените му пълномощия, разпоредбите на цитираните по-горе Правила на „ДЗИ” и нормите на действуващата към него момент Наредба № 3/27.06.2002 год. за безналични плащания и национална платежна система. Откриването на тази сметка се е наложило по причина на това, че ищецът не е попълнил данните и не е подписал стр.4 от пълномощното за превеждане на суми от „Д”, намиращо се на стр.61 от първоинстанционното дело. В тази връзка, неоснователно се явява оплакването му в касационната жалба, че ответникът неправомерно е превел дължимото обезщетение по служебно откритата банкова сметка в „Р” вместо по посочена от него сметка в „SG Експресбанк”. Обстоятелството, че впоследствие тази сума е преведена от откритата сметка по сметката на съдия-изпълнителя е без значение за настоящия спор. От правно значение е фактът, че ответното застрахователно дружество е изплатило изцяло по законния ред сумата по дължимото застрахователно обезщетение в полза на ищеца, която е била на негово разположение през известен период от време, поради което правилно съдът е отхвърлил предявените искове по чл.49 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не са налице твърдяните нарушения на процесуалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на страните, като е изложил подробни и убедителни съображения.
С оглед на изложеното, тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, поради което съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1268/22.11.2007 год., постановено по в.гр.дело № 173/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: