Р Е Ш Е Н И Е
№ 670
гр.София, 05.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 298/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59/2007 год. в сила от 01.03.2008 год./. Образувано е по касационна жалба на „Х”А. , гр. С., подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ чрез процесуалния му представител адвокат Ю от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV-А състав, постановено на 13.12.2007 год. по гр.дело № 533/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 52 състав от 23.05.2006 год. по гр.дело № 9533/2003 год., с което е уважен предявеният от П. К. И. от гр. Х. иск по чл.26, ал.2 ЗЗД и е обявен за нищожен сключения между ищеца в качеството му на продавач и „Х”АД-купувач на 30.01.2003 год. договор за покупко-продажба на 6028 броя акции с право на глас от капитала на „В”А. , гр. Х. поради липса на постигнато съгласие относно цената на акциите като съществен елемент от фактическия състав на сделката.
В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяването на установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор предвид обстоятелството, че между страните не е извършено плащане на цената, нито фактическо прехвърляне на акциите в предвидената от закона форма чл.185, ал.2 ТЗ, поради което договорът не е произвел действие. Навеждат се и доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност – чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Изтъкват се съображения, че решаващият съд неправилно е тълкувал съдържанието на сключения договор и когато няма договорена емисионна стойност, цената на придобиване на акциите от купувача следва да бъде по тяхната номинална стойност, доколкото няма определена друга цена. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касационната жалба П. К. И. от гр. Х. поддържа становище, че постановеното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените в касационната жалба основания и след проверка на данните по делото, намира жалбата за неоснователна.
Неоснователни са оплакванията за недопустимост на постановеното решение поради липса на правен интерес за ищеца да води иска по чл.26 ЗЗД. Поначало функцията на установителния иск /какъвто се явява отрицателният установителен иск по чл.26 ЗЗД/ е да брани гражданските права срещу това смущение, което правният спор предизвиква, като внесе яснота и безспорност в гражданските правоотношения. За да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Не е нужно интересът да е непосредствен, достатъчен е евентуален интерес. В случая интересът на ищеца да води иска по чл.26 ЗЗД е налице, тъй като ответникът оспорва твърдението му, че договорът е нищожен поради липса на съгласие относно цената на акциите и поддържа, че сделката е валидна, но по нея няма изпълнение, тъй като продавачът не е джиросал акциите на новия собственик. Следователно, изискването за интерес от установяването като задължителна предпоставка за допустимост на установителния иск е спазено, поради което и постановеното съдебно решение е допустимо.
Не са налице твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон.
Правилно, въз основа на събраните доказателства и с оглед възприетата по делото фактическа обстановка, оставяйки в сила първоинстанционното решение въззивният съд е направил извода за основателност на предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД. Върховният касационен съд споделя изцяло изразеното в обжалваното решение становище на двете съдебни инстанции относно правната същност на процесния договор, както и извода,че спрямо него намират приложение общите изисквания на ЗЗД по отношение договора за продажба. Единственото, което отличава договорът за продажба на акции от традиционния договор за продажба е, че той няма вещно действие, а транслативният му ефект е отложен във времето до осъществяването на прехвърлителния за съответния вид акции способ. В тази връзка плащането на цената и прехвърлянето на собствеността върху наличните поименни акции чрез джиросването им по реда на чл.185, ал.2 ТЗ са последващи сключването на договора действия и имат отношение към траслативния му ефект, а не към елементите на фактическия състав на договора за продажба.
Съгласно действуващата нормативна уредба, за да е налице валидно сключен договор между две страни, необходимо е да се установи съгласуваната им воля. Съгласието за сключването на договора трябва да е пълно и да обхваща всички съществени елементи на сделката – предмет, цена, дължима насрещна престация и т.н. В случая, видно от съдържанието на процесния договор, не се установява наличие на постигнато съгласие относно цената на придобиване на процесните акции – предмет на сделката. Както вече беше посочено, цената представлява съществен елемент от договора за продажба, поради което същата трябва да бъде фиксирана по един категоричен и недвусмислен начин, а не да се извежда по пътя на тълкуване. В договора, обаче, липсва изрично посочена цена, нито се конкретизира начина или реда за определянето на размера й. В тази връзка, неоснователно е оплакването в жалбата за допуснато нарушение на чл.20 ЗЗД при тълкуване на клаузите на т.І и т.ІІ от договора, в които се говори за „договорената цена на придобиване” без да се посочва коя е тази цена. Неоснователни са и наведените от касатора доводи и позоваването на чл.176 ТЗ, че когато липсва изрична уговорка, акциите следва да бъдат изкупени по тяхната номинална стойност, тъй като това не е единствената възможна цена, нито цитираната разпоредба предвижда такова задължение за страните по договора. При тези фактически данни, законосъобразен и обоснован се явява извода на съда, че сключеният между страните договор за продажба на акции е нищожен поради липса на съгласие по един от съществените елементи на сделката – а именно цената на закупените акции.
По изложените съображения, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ постановеното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, поради което на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски градски съд, постановено на 13.12.2007 год. по гр.дело № 533/2007 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: