О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 115/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” ООД със седалище в гр. Ш. чрез процесуалния представител на дружеството адв. Б, срещу решение № 198 от 30.10.2009 г. по в. т. д. № 36/2009 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното решение е оставено в сила постановеното от Шуменски окръжен съд решение от 05.06.2009 г. по т. д. № 759/2008 г., с което са отхвърлени предявените от касатора против Е. “С” – гр. Ш. обективно съединени искове за заплащане на сумите 58 020.51 лв. – непогасени задължения по договор за строителство от 04.05.2007 г. и анекс към него от 26.02.2008 г., и 120 лв. – обезщетение за забава, поради погасяване на претендираните с исковете вземания чрез прихващане, като са присъдени разноски на ответника за въззивното производство в размер на 2 280 лв.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че въззивният съд незаконосъобразно е уважил възражението на насрещната страна за прихващане с вземане за неустойка по договора за строителство, без да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и доводите му за отсъствие на основание за заплащане на уговорената в договора неустойка. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД при преценката относно действителността на клаузата за неустойка и заявеното възражение за нищожността й поради накърняване на добрите нрави.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, което възпроизвежда съдържанието на касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Според касатора, обжалваното решение съдържа произнасяне по обуславящи материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с постановените от Върховен касационен съд решения № 1/2009 г. по т. д. № 372/2008 г. на І т. о., № 4/2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на І т. о., № 636/2008 г. по т. д. № 278/2008 г. на ІІ т. о. и № 586/2008 г. по т. д. № 282/2008 г. на І т. о. Като обуславящи са посочени и формулирани следните въпроси : „1. Непрогласяване нищожността на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави; 2. Възлагане в тежест на жалбоподателя на задължения, респ. отговорности, които не са включени в подписания между страните договор; 3. Тежестта на доказване на факти, от които черпи права страната; 4. Основаване на констатации и изводи от съда върху недоказани факти и обстоятелства по делото.”
Ответникът по касация С. К. Д. в качеството на Е. “С” – гр. Ш. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор от 20.01.2010 г. като изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване поради отсъствие на основания от кръга на визираните в чл.280, ал.1 от ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С атакуваното решение Варненски апелативен съд е потвърдил постановеното от Шуменски окръжен съд решение по т. д. № 759/2008 г., с което са отхвърлени предявените от “Т” ООД срещу Е. “С” обективно съединени искове, квалифицирани по чл.258 и сл.от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, за заплащане на сумите 58 020.51 лв. и 120 лв., претендирани съответно като неизплатено възнаграждение за извършени строително – монтажни работи по договор за строителство от 04.05.2007 г., допълнен с анекс от 26.02.2008 г., и обезщетение за забава. След анализ на доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод, че ищецът в качеството на изпълнител е извършил строителни и довършителни работи, възложени от ответника с първоначалния договор за строителство и анекса към него и отразени като количество и стойност в съставени за целта констативни протоколи и фактури. Предвид отсъствието на доказателства за изплащане на част от дължимото възнаграждение за извършените работи до размер на сумата 58 020.51 лв., съдът е приел за основателни исковете на изпълнителя за заплащане на претендираното възнаграждение и на обезщетение за забава.
Независимо от така възприетите изводи, исковете са отхвърлени по съображения за погасяване на търсените парични вземания чрез прихващане с насрещно вземане на ответника за неустойка, уговорена в р.V.3 на договора за строителство, въведено със заявено в първоинстанционното производство възражение за прихващане. За да уважи възражението за прихващане, въззивният съд е приел за доказано, че ищецът е допуснал отклонения и недостатъци при изпълнението на възложените работи, за чието поправяне ответникът е заплатил на трето лице сумата 57 794.79 лв. Въз основа на тези констатации и с оглед договорната клауза на р.V.3, с която изпълнителят се е съгласил да заплати на възложителя неустойка в двоен размер на разноските за отстраняване на констатирани при приемане на строителните работи недостатъци, претендираните с исковете вземания са счетени за погасени изцяло чрез прихващане със съответната част от вземането на ответника за неустойка.
В хода на въззивното производство ищецът е поддържал възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави като се е позовал на уговарянето й в размер на 200 % спрямо неизпълненото задължение. Въззивният съд е приел възражението за неоснователно с аргумент, че неустойката е договорена по общо съгласие на страните и с присъждането й не се стига до несправедливо обогатяване за едната от тях.
След преценка на мотивите към въззивното решение, настоящият състав приема, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос за действителността, респ. нищожността, на съдържащата се в р.V.3 на договора за строителство клауза за неустойка. Поставеният въпрос отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд за неоснователност на релевираното от касатора възражение за нищожност на неустоечната клауза и за дължимост на уговорената неустойка имат решаващо значение за крайния изход на делото, приключило с отхвърляне на предявените осъдителни искове.
Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК, предвид приетото след постановяване на обжалвания съдебен акт Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, с което са дадени задължителни указания относно случаите и предпоставките, при които уговорената в търговски договор неустойка може да бъде приета за нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Според указанията в решението, преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съобразяване на примерни критерии като естеството на обезпеченото с неустойка договорно задължение; наличието на други обезпечения по повод на същото задължение; вида на уговорената неустойка; вида на договорното неизпълнение; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението; както и на други критерии, значими според конкретните факти и обстоятелства по делото. Доколкото в конкретния случай въззивното решение не съдържа данни за съобразяване на изброените примерни критерии, същото следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Останалите формулирани в изложението “въпроси” съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение и са относими изцяло към касационните основания за обжалване по чл.281, т.3 от ГПК, а не към основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Основанията по чл.281, т.3 от ГПК са самостоятелни и различни от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК и според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като повод за достъп до касационен контрол, а подлежат на проверка в производството за разглеждане по същество на касационната жалба по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Поради изложеното, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по въпросите, формулирани в п.2, 3 и 4 на изложението по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 198 от 30.10.2009 г., постановено по в. т. д. № 36/2009 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “Т” ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 162.81 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :