О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 550
София, 12.07. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 529/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. Б. в качеството на Е. „Р” – чрез процесуалния й представител адв. Т, срещу определение от 11.03.2010 г. по в. гр. д. № 163/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г. по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал подадената молба като такава по чл.240, ал.1 от ГПК, вместо като молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК. Твърди, че не е съобразена липсата на валидно връчване на влязлото в сила неприсъствено решение, което обстоятелство изключва регламентирания в чл.240, ал.1 от ГПК процесуален ред за защита и преклудирането на искането за отмяна на решението.
С частната жалба е представено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, което е ирелевантно за настоящото производство, тъй като подадената частна жалба е срещу въззивно определение по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, чието обжалване пред В. касационен съд не е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, за разлика от определенията по чл.274, ал.3 от ГПК.
Ответникът „Т” О. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор от 15.06.2010 г. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу определение на въззивен съд по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, което подлежи на обжалване.
За да остави без разглеждане подадената от Р. А. Б. в качеството на едноличен търговец „Р” и квалифицирана като такава по чл.240, ал.1 от ГПК молба за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г., постановено по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, и да прекрати производството по делото, Пловдивски апелативен съд е приел, че молбата е процесуално недопустима като подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.240, ал.1 от ГПК. Изложени са съображения, че изготвеното в производството по гр. д. № 534/2008 г. съобщение с препис от постановеното неприсъствено решение не е връчено редовно на молителката, поради което удостоверената в съдържанието му дата на връчване – 26.11.2008 г., не може да се разглежда като начален момент на едномесечния срок, в който е допустимо да се иска отмяна на решението. Въпреки липсата на надлежно връчване, съдът е приел, че за начало на срока по чл.240, ал.1 от ГПК следва да се приеме датата на узнаване на неприсъственото решение – 06.02.2009 г., посочена от самата молителка в молбата за отмяна и отразена в представената по делото покана за доброволно изпълнение. Застъпено е становище, че независимо от използваните от законодателя различни термини „връчване на неприсъствено решение” по смисъла на чл.240, ал.1 от ГПК и „узнаване на решението” по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, двата термина имат еднакво звучене и правни последици, поради което моментът на узнаване следва да се счита за момент на връчване на решението. При така възприетите изводи и с оглед на факта, че молбата за отмяна е подадена по пощата на 29.04.2009 г., т. е. след изтичане на едномесечния срок по чл.240, ал.1 от ГПК, броен от датата 06.09.2009 г., молбата е счетена за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.
Обжалваното определение е неправилно.
Преди всичко следва да се отбележи, че поддържаните от жалбоподателката – за пореден път и пред настоящата инстанция, доводи относно правната същност на молбата за отмяна са неоснователни. Процесуалният въпрос за характера на подадената молба е разрешен с определение № 88/14.10.2009 г. по т. д. № 715/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е прекратено образуваното по повод на същата производство по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК пред ВКС и молбата е изпратена на Пловдивски апелативен съд за разглеждане по реда на чл.240, ал.1 от ГПК. Аналогично разрешение е възприето впоследствие и в определение № 147/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 50/2010 г. на ВКС, І т. о., постановено в производство по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Въззивният съд е съобразил указанията в посочените определения и правилно е квалифицирал молбата като молба за отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 от ГПК, излагайки ясни аргументи в подкрепа на становището си.
Незаконосъобразни са обаче изводите на съда относно началния момент, с който е обвързана преценката за срока по чл.240, ал.1 от ГПК и допустимостта на молбата. Съгласно изричната разпоредба на чл.240, ал.1 от ГПК, страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от въззивния съд отмяна на решението, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради наличие на някое от визираните в т.1-т.3 на чл.240, ал.1 от ГПК причини. Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл.240, ал.1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът – от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчване на решението, и то в съответствие с установените в Гражданския процесуален кодекс правила за призоваване, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл.240, ал.1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл.240, ал.1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата – за допустима. В конкретния случай молителката не твърди, а и по делото няма никакви доказателства, неприсъственото решение по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд да й е връчено редовно по предвидения в процесуалния закон ред. Отсъствието на валидно връчване обосновава извод, че срокът по чл.240, ал.1 от ГПК, броен от датата на изпращане на молбата за отмяна по пощата – 29.04.2009 г., е спазен, респ. че молбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Не могат да бъдат възприети съжденията на Пловдивски апелативен съд за тъждественост на термините „връчване на неприсъствено решение” и „узнаване на решението”. За разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК по общия ред на гл. ХХІV от ГПК, при която началният момент на срока за подаване на молба за отмяна е свързан с момента на узнаване на решението, съгл. чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, в хипотезата на отмяна на неприсъствено решение по реда на чл.240, ал.1 от ГПК законодателят не придава на узнаването правно релевантно значение. В тази специална хипотеза течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. Разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК е ясна и приравняването на употребеното в съдържанието й понятие „връчване на неприсъствено решение” на „узнаване на решението” по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 от ГПК съставлява недопустимо разширително тълкуване, което противоречи на целите на процесуалния закон.
Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за разглеждане по същество и за произнасяне по основателността на молбата с правно основание чл.240, ал.1 от ГПК, с която е поискана отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г. по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
Мотивиран от горното, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 11.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 163/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане по същество и произнасяне по основателността на подадената от Р. А. Б. в качеството на Е. „Р” молба вх. № 9619/30.04.2009 г., изпратена по пощата на 29.04.2009 г., за отмяна на основание чл.240, ал.1 от ГПК на влязло в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г., постановено по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :