2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
С.,11.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 445/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3786 от 14.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2853/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав. С обжалвания акт въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу определение от 03.01.2011 г. по гр. д. № 21705/2010 г. на Софийски районен съд, 52 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 10.11.2010 г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е нищожно, недопустимо и евентуално неправилно. Твърдението за нищожност е аргументирано с невъзможността от него да се извлече решаващата воля на съда, тъй като частната жалба е оставена без разглеждане, а същевременно е посочено, че е неоснователна. Изложени са подробни съображения и срещу извода за недопустимост на искането за присъждане на разноски за платената държавна такса поради липсата на представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, като в тази връзка се поддържа, че списъкът се съдържа в молбата на ищеца от 19.10.2010 г. Според частния жалбоподател, решаващият състав се е произнесъл по посочения въпрос, без същият да е бил предмет на спора, поради което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 269 ГПК.
Ответникът по частната жалба ЗК [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
На първо място, настоящият състав намира за неоснователно твърдението на частния жалбоподател за нищожност на атакуваното определение. Макар в диспозитива на същото да е посочено неправилно, че частната жалба се оставя без разглеждане като неоснователна, от мотивите на акта се установява несъмнено, че изводът на съда е за недопустимост, а не за неоснователност на частната жалба и поради това именно същата е оставена без разглеждане, а не без уважение, какъвто би бил резултатът при неоснователна частна жалба.
Не може да бъде споделено и оплакването на частния жалбоподател за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 269 ГПК. Действително, нито в първоинстанционния акт, нито в подадената от [фирма] частна жалба се съдържат съображения по въпроса изпълнено ли е изискването на чл. 80 ГПК за представяне на списък на разноските. Доколкото обаче този въпрос е пряко свързан с допустимостта на частната жалба, за която съдът следи служебно, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе и по него. Освен това, довод във връзка със списъка на разноските е наведен и изрично от ответника по частната жалба в отговора му от 02.03.2011 г. Поради това не е налице твърдяното процесуално нарушение.
Неправилен обаче е изводът, до който е достигал решаващият състав по отношение допустимостта на подадената от [фирма] частна жалба.
За да остави без разглеждане частната жалба, с която е сезиран, въззивният съд е преценил, че поради непредставянето на списък на разноските по чл. 80 ГПК направилата искането за присъждане на разноски страна не може да обжалва определението по чл. 248 ГПК. В тази връзка не е взета предвид депозираната от ищеца в първоинстанционното производство молба от 19.10.2010 г., в която се съдържа изрично искане за присъждане на разноски, както и че същите са посочени конкретно – по вид и размер. Независимо, че не е озаглавено „Списък на разноските” и не е обективирано в самостоятелен документ, конкретното описание на претендираните разноски следва да бъде преценено именно като такъв списък и отговарящо на императивното изискване на закона – чл. 80 ГПК. С оглед на това, подадената от [фирма] частна жалба срещу отказа да бъде уважено искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3786 от 14.03.2011 г. по ч. гр. д. № 2853/2011 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ „Б” състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на производството по разглеждане на частната жалба на [фирма].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: