3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
С., 07.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 855/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. И. Т. от [населено място], [община] срещу решение № 42 от 08.03.2011 г. и допълнително решение от 13.04.2011 г. по в. гр. д. № 83/2011 г. на Великотърновски окръжен съд, с които, след отмяна на постановеното от Горнооряховски районен съд решение № 525 от 02.12.2010 г. по гр. д. № 1785/2010 г., касаторката е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 045.09 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за наем, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане.
В касационните жалби са развити подробни съображения за неправилност на въззивните решения, като е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост на касационните жалби на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, респ. за оставянето им без уважение като неоснователни. Моли за присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационните жалби са процесуално недопустими.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за иск за парично вземане, цената на който /3 045.09 лв./ е под законово установения лимит. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановените въззивни решения /основно и допълнително/.
Независимо от изхода на делото, не следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 450 лв. В случая обжалваните въззивни решения /основното и допълнителното/ са постановени при действието на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, съобразно която касационният контрол по граждански дела е допустим само при цена на иска над 5 000 лв. С оглед на това и предвид обстоятелството, че цената на иска, по който е образувано делото между страните, е по-малка от посочената сума, въззивните решения не подлежат на касационно обжалване, т. е. недопустимостта на обжалването произтича императивно от самия закон, без да е необходимо да бъде релевирана от ответника. Нещо повече, в случая във всяко от решенията въззивният съд е указал изрично, че то е окончателно. Поради безспорната и изначално известна на ответника /с оглед презумпцията за знание на закона/ недопустимост на касационните жалби, направените от него разноски за ангажиране на адвокатска защита за отговор на същите се явяват без основание, което налага съответно извод за тяхната недължимост и от касаторката.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационните жалби на Ц. И. Т. от [населено място], [община] срещу решение № 42 от 08.03.2011 г. и допълнително решение от 13.04.2011 г. по в. гр. д. № 83/2011 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за присъждане на разноски по настоящото дело.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: