3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
С.,05.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 449/2011
година
Производството е по чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. З. Й. от [населено място] срещу определение № 3934 от 07.03.2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав. С посочения акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба по чл. 419, ал. 1ГПК срещу разпореждане на Софийски районен съд, 64 състав от 08.09.2010 г. по ч. гр. д. № 38260/2010 г., обективирано в заповед по чл. 417 ГПК от същата дата, с което е постановено незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК – запис на заповед от 21.06.2010 г., а е уважена подадената от [фирма], [населено място] частна жалба срещу постановеното от Софийски районен съд определение по чл. 420, ал. 1 ГПК от 13.12.2010 г. за спиране на изпълнението по изп. дело № 20107860402053 на ЧСИ М. М..
В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, свързани изцяло с предпоставките, при които следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 47 ГПК, като се поддържа, че същото е постановено в противоречие със закона и практиката на ВКС, обективирана в определение № 160 от 31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 194/2009 г. на І г. о. и определение № 397 от 07.07.2009 г. по ч. т. д. № 333/2009 г. на І т. о. Според частния жалбоподател, в случая не са спазени изискванията на чл. 47 ГПК за връчване на процесната заповед за незабавно изпълнение, приложена към поканата за доброволно изпълнение, което е довело до нарушаване на правата му в заповедното производство и обосновава основателността на подаденото възражение по чл. 423 ГПК.
Ответникът – [фирма], [населено място] – изразява становище за неоснователност и недопустимост на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 25.05.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане подадената от С. З. Й. от [населено място] частна жалба срещу разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената от СРС, 64 състав заповед за изпълнение от 08.09.2010 г., въззивният съд е приел, че същата е недопустима като подадена след установения в чл. 419, ал. 1ГПК двуседмичен срок. Решаващият състав е преценил, че този срок е започнал да тече от датата 12.10.2010 г., на която на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 47 ГПК /и приложената към нея заповед за незабавно изпълнение/ и че същият е изтекъл на 26.10.2010 г., а частната жалба е депозирана след тази дата – на 12.11.2010 г. По тези съображения въззивната инстанция е приела, че не е спазен и предвиденият в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен срок за подаване на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и съответно, че не е налице основание за спиране на изпълнението й, поради което е отменила постановеното по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК определение на СРС, 64 състав от 13.12.2010г.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е недопустимо. Произнасянето на въззивния съд по подадените от страните частни жалби по чл. 419, ал. 1 и чл. 420 ГПК предпоставя наличието на подадено от длъжника възражение по реда и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и спиране на изпълнението на заповедта като резултат от това възражение. В случая, въззивният съд е счел за неправилна преценката на първата инстанция, че депозираното от длъжника С. З. Й. възражение, основано на разпоредбата на чл. 423 ГПК, е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и че поради това има за последица спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение. Изводът за липса на надлежно заявено възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е обусловил съответно недопустимост на произнасянето на въззивния съд по подадените от страните частни жалби и е породил задължението му да извърши преценка относно наличието на поддържаните от длъжника основания по чл. 423 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че въззивното определение следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на Софийски градски съд за разглеждане на депозираното от С. З. Й. възражение от 12.11.2010 г. /вх. № 1036763/ като такова по чл. 423, ал. 1 ГПК и евентуално за разглеждане на подадената от същия частна жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК /в случай, че възражението бъде прието/.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 3934 от 07.03.2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по подаденото от С. З. Й. от [населено място] възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: