5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
С.,08.11.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 768/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 26 от 29.03.2011 г. по т. д. № 298/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С атакуваното решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 348 от 12.02.2009 г. по т. д. № 397/2008 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността и на свръхзадължеността на дружеството-касатор е определена датата 31.12.2004 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че при определяне началната дата на неговата неплатежоспособност и свръхзадълженост съдът не е изследвал цялостно и задълбочено въпроса за съотношението между наличното му имущество и възможността да погасява задълженията си. Твърди, че направените в тази връзка изводи са неправилни, тъй като е възприето заключението на допуснатата при новото разглеждане на делото тройна експертиза, в което е използван погрешен подход при определяне съотношението между активи и пасиви и не е съобразена легалната дефиниция на „имущество” като чиста стойност на активите, която да погасява парични задължения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано с въпросите, свързани с определяне началната дата на неплатежоспособността и на свърхзадължеността и с прилагането на легалните критерии на чл. 742, ал. 1 ТЗ при установяване свръхзадължеността като обективно състояние на търговското дружество. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС /решение № 428 от 07.07.2004 г. по гр. д. № 2053/2003 г./ и че е решаван противоречиво от съдилищата /решение от 24.02.2009 г. по гр. д. № 1686/2008 г. на САС/; по отношение на втория въпрос се твърди противоречие в съдебната практика /решение № 331 от 28.08.2009 г. по т. д. № 516/2009 г. на Варненски окръжен съд/ и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на третия въпрос – противоречие с практиката на ВКС /решение № 572 от 15.04.2003 г. по гр. д. № 2279/2002 г./ и значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация – “Т. Авал Л.”, К. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 07.06.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд по отношение на началната дата на неплатежоспособността и на свръхзадължеността на [фирма], [населено място], която е единствен предмет на делото след връщането му за ново разглеждане от Върховен касационен съд с решение № 153 от 23.12.2010 г. по т. д. № 255/2010 г., въззивната инстанция е приела, че именно към посочената от първоинстанционния съд дата 31.12.2004 г. дружеството-длъжник е било в състояние както на неплатежоспособност, така и на свърхзадълженост. Този извод е направен в резултат на задълбочен анализ на данните от заключението на допуснатата в съответствие с указанията на ВКС нова тройна икономическа експертиза, в което е констатирано, че през целия изследван период 2004 г. – 2009 г. финансовото състояние на [фирма], [населено място] непрекъснато се е влошавало, като още в края на 2004 г. коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са отрицателни величини, а коефициентите на ликвидност са под единица. Решаващият състав е посочил, че извършените от длъжника частични разплащания с отделни негови кредитори, както и датите на последните плащания не се отразяват на обективната невъзможност на дружеството да обслужва задълженията си към всички свои кредитори и не дават основание за определяне на друга дата както на неплатежоспособността, така и на свърхзадължеността, различна от приетата от Бургаски окръжен съд.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на единия от поставените от касатори въпроси, а именно – въпроса, свързан с прилагането на легалните критерии на чл. 742, ал. 1 ТЗ при установяване на свръхзадълженост като обективно състояние на дружеството, не е налице общото изискване за допускане на касационния контрол. Този въпрос касае преценката относно наличието на свръхзадълженост като едно от основанията за откриване на производство по несъстоятелност и същият е решен окончателно още при първото касационно обжалване. В частта, с която е открито производство по несъстоятелност, в т. ч. и поради свръхзадълженост, въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила. Поради това, въпросът за предпоставките на чл. 742, ал. 1 ТЗ, в т. ч. и за тълкуване на разпоредбата относно съдържанието на понятието „имущество”, не е бил и не е следвало да бъде предмет на спора при новото му въззивно разглеждане.
Макар и значими за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, останалите два въпроса също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не са осъществени допълнителните предпоставки на заявените основания за достъп до касационен контрол.
На първо място, не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК досежно въпроса за определяне началната дата на неплатежоспособността и по-точно – следва ли в тази връзка да бъде съобразено последното извършено плащане по търговска сделка или е релевантен моментът, в който е настъпила невъзможност за длъжника да обслужва задълженията си към всички кредитори. Приложеното решение на Софийски апелативен съд по гр. д. № 1686/2008 г. не доказва твърдяното противоречие в съдебната практика. Видно от мотивите на посочения акт, при определяне началната дата на неплатежоспособността на длъжника действително е взета предвид датата на последното извършено от него плащане, но само с оглед преценката на цялостното финансово състояние на длъжника. Именно становището, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на задълженията му, е застъпено и в решение № 428 от 07.06.2004 г. по гр. д. № 2053/2003 г. на ВКС, І т. о., с което касаторът аргументира твърдението си за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. В този смисъл е не само последователната практика на касационната инстанция, формирана при действието на отменения Граждански процесуален кодекс, но и имащата задължителен характер за долустоящите инстанции практика, постановена по реда на чл. 290 от действащия Граждански процесуален кодекс – напр. решение № 64 от 23.03.1010 г. по т. д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г. на същото отделение.
На второ място, липсва твърдяното от касатора противоречие между атакуваното въззивно решение и влязлото в сила решение № 331 от 28.08.2009 г. по т. д. № 516/2009 г. на Варненски окръжен съд по въпроса, свързан с определяне началната дата на свръхзадължеността и по-конкретно, следва ли състоянието на свръхзадълженост на търговеца да е придобило траен характер или следва да се съобразява момента, в който за пръв път имуществото му е станало недостатъчно да покрие паричните му задължения, независимо от последваща промяна в това състояние. Видно от мотивите на двата акта, фактите, относими към преценката за свръхзадължеността, са съвсем различни – в приложеното решение е констатирана свръхзадълженост само като инцидентно състояние в един минал момент, докато в настоящия случай свръхзадължеността е трайно състояние на дружеството-длъжник през целия изследван по делото период 2004 г. – 2009 г. Що се касае до това, „кой е статичният момент, от който ще започне изследването на съотношението между парично оценимо имущество и парични задължения”, в тази му част поставеният от касатора въпрос касае конкретните твърдения на страните и фактите по делото, които са различни за всеки отделен случай, поради което не може да се приеме, че решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 26 от 29.03.2011 г. по т. д. № 298/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: