4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
С.,31.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 736/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] срещу решение № 269 от 22.12.2010 г. по в. т. д. № 133/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С атакуваното решение е потвърдено постановеното от Русенски окръжен съд решение № 67 от 15.07.2010 г. по т. д. № 136/2010 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място] е определена датата 12.08.2009 г.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в отказа на съда да допусне поисканата счетоводна експертиза. Изразява несъгласие с приетата от съда начална дата на неплатежоспособността на длъжника, като твърди, че при определянето й неоснователно е игнорирано наличието на публичноправни задължения на дружеството, съществували още към 16.08.2004 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с твърдението, че значимият за делото въпрос за момента на настъпване на неплатежоспособността се решава противоречиво от съдилищата. В подкрепа на същото касаторът се позовава на две решения на ВКС, постановени по реда на отменения Граждански процесуален кодекс – решение № 481 от 10.04.2003 г. на І т. о. и решение № 549 от 27.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г. на І т. о.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 25.05.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 633, ал. 1 ТЗ, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение на Русенски окръжен съд в обжалваната му част, а именно – по отношение определената дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че същият е имал финансови затруднения още през 2007 г., но че след 2009 г. вече е изпаднал в голяма задлъжнялост към своите кредитори и е в състояние на неплатежоспособност, като за начална дата на неплатежоспособността е определил датата 12.08.2009 г., когато дружеството е извършило последното плащане в размер на 10 383 лв. по търговска сделка към кредитора [фирма]. Този извод е направен на база подробното заключение на изслушаната в първоинстанциноното производство икономическа експертиза, задълбочено анализирано от решаващия състав, с оглед на което е отказано да бъде допусната поисканата от въззивника нова експертиза. Като неоснователно е преценено становището на Национална агенция за приходите за определяне на по-ранна дата на неплатежоспособността, с оглед съществуването на големи по размер публични задължения още през 2004 г. В тази връзка са изложени съображения, че наличието на непогасени публичноправни задължения, само по себе си, не налага извод за изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособост още при възникване на най-старото такова задължение, тъй като неплатежоспособността е обективно състояние и настъпва само, когато се установи, че дружеството не може да изпълнява своите краткосрочни задължения. Според въззивния съд, макар и да е бил затруднен през предходните години, доколкото длъжникът е бил в състояние с наличните си краткотрайни активи да покрива краткосрочните си задължения, не може да се приеме, че същият е изпаднал в неплатежоспособност още през 2004 г.
Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационен контрол – да е обуславящ изхода на конкретното дело, но не са осъществени допълнителните предпоставки на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
От една страна, посочените от касатора две решения на Върховен касационен съд не доказват твърдението му за противоречие в практиката. Видно от мотивите на същите, началната дата на неплатежоспособността е определена съобразно конкретните и специфични за всеки от случаите факти и доказателства, които несъмнено са различни от тези по настоящото дело и обуславят съответно различно решаване на въпроса за момента на настъпване на неплатежоспособността. Поради това, не би могло да се приеме за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
От друга страна, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Доколкото това основание е заявено само чрез посочване на законовия текст и липсва каквато и да било аргументация за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, същото изобщо не подлежи на преценка в настоящото производство. Независимо от това, следва да се отбележи, че въпросът за предпоставките за настъпване на неплатежоспособността е достатъчно изяснен както в правната доктрина, така и в съдебната практика, поради което решаването на същия в настоящия случай не би могло да допринесе за точното прилагане на закона и съответно за развитието на правото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 269 от 22.12.2010 г. по в. т. д. № 133/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: