4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
С.,31.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 52/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 21.06.2010 г. по в. гр. д. № 7183/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 76 състав решение № ІІ-ІІ-69 от 23.02.2009 г. по гр. д. № 32 285/2008 г., с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата 14 702.59 лв. – неплатена цена по описаните в исковата молба 7 броя фактури във връзка с рамков договор от 03.02.2003 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 500 лв. – обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху първата сума за периода от 01.08.2004 г. до датата на исковата молба – 23.11.2007 г.
Касаторът моли за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно. Изразява несъгласие с извода за дължимост на претендираните суми, като счита, че същият е резултат от неправилната преценка на събраните по делото доказателства и по-конкретно – поради неотчитане на факта, че процесните фактури не са подписани от лицето, посочено като получател на стоките, както и поради липсата на приемо-предавателни протоколи, придружаващи фактурите.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът: „Налице ли е задължение за плащане по фактури, които не са подписани от получателя, а именно от представител на ответното дружество”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувала облигационна връзка, основана на договори за търговска продажба на стоки, в изпълнение на която ищецът е извършил доставки в полза на ответника, обективирани в представените 7 броя фактури, но че последният не е изпълнил задължението си за плащане на уговорената цена. Решаващият състав е преценил като неоснователно възражението на ответното дружество за недължимост на претендираната сума по главницата, аргументирано с неподписването от него на процесните фактури. В тази връзка съдът е приел, че като получател на стоките се е подписало лицето К. Г., която е един от представляващите търговското дружество, като в случая подписът е положен не чрез параф, а чрез изписване на имената на лицето, за допустимостта на което се е позовал на конкретно цитирана практика на ВКС. Получаване на стоките по процесните фактури е прието от въззивната инстанция за доказано и поради това, че ответникът не е оспорил същото своевременно по реда на чл. 301 ТЗ /веднага след узнаването/, а така също и поради отразяването на фактурите в счетоводството на дружеството, за което вещото лице е констатирало, че е водено редовно и в съответствие със законовите изисквания. С оглед удостоверяването на факта на получаване на доставените продукти в самите фактури, като неоснователен е счетен и доводът на ответника за липса на приемо-предавателни протоколи, придружаващи фактурите.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка затова, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В същото е направено изрично разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е подчертано, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
В случая, развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК подробни съображения във връзка с извършената от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства и направените от него правни изводи относно дължимостта на процесната сума представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалвания акт и като такива са относими към основанията за касационния контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към основанията за допускането му по чл. 280, ал. 1 ГПК. Фактът на извършени в полза на дружеството-купувач доставки, пораждащ съответно и задължението му за плащане на цената на стоките, е преценен за доказан не само с оглед редовността на процесните фактури, но и с оглед направените от самия ответник счетоводни записания в тази връзка и отразяването на фактурите в дневника за покупките за съответния период и в справката-декларация по ЗДДС. От друга страна, въпросът за доказателствената стойност на неподписаните от получателя на стоките фактури не може да се счете за обуславящ изхода на делото, тъй като в настоящата хипотеза решаващият състав е приел, че процесните фактури са подписани от лицето, посоченото в тях като получател.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че поставеният въпрос е значим за конкретното делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на него не са налице заявените основания за допускане на касационния контрол. Поради липсата на позоваване на конкретни съдебни актове, не може да се приеме за доказано твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Не е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за доказателствената стойност на неподписаната фактура е налице съдебна практика, в т. ч. и постановена по реда на чл. 290 ГПК, имаща задължителен характер за долустоящите на ВКС инстанции съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 21.06.2010 г. по в. гр. д. № 7183/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-в въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: