2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 856
С.,31.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 733/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] против определение № 972 от 12.07.2011 г. по ч. гр. д. № 581/2011 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1742 от 12.05.2011 г. по гр. д. № 2903/2011 г. на Плевенски районен съд.
С първоинстанционния акт е отхвърлена като неоснователна молбата на едноличния търговец за изменение на постановеното по гр. д. № 2903/2011 г. решение в частта за разноските чрез присъждане на цялото уговорено в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 340 лв.
По съображения, подробно развити в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на частната касационна жалба без уважение по съображения, изложени в писмено становище от 15.09.2011 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на гражданските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като предмет на искането по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ е присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 340 лв., т. е. на сума, която е под законоустановения лимит от 5 000 лв. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] против определение № 972 от 12.07.2011 г. по ч. гр. д. № 581/2011 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на частния касатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: