2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 523
С., 07.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 505/2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 94 от 09.05.2011 г. по т. д. № 333/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение № 111 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 495/2010 г. на Видински окръжен съд.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба. Счита, че същият е в противоречие с изричната разпоредба на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, като поддържа становище, че при преценката относно приложимостта на старата или новата процесуална уредба следва да се изхожда не от датата на подаване на касационната жалба, а от датата на подаване на исковата молба. Според него, отказът на съда да разгледа касационната му жалба само въз основа на формален критерий нарушава принципа за равенство между страните, тъй като другата страна вече се е възползвала от възможността за касационно обжалване и подадената от нея касационна жалба е била разгледана, в резултат на което с решение № 120 от 10.11.2010 г. по т. д. № 1025/2009г. на ВКС, І т. о. делото е било върнато за ново разглеждане на Видински окръжен съд, приключило с обжалваното понастоящем решение.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата по съображения, изложени в писмен отговор от 15.06.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 111 от 15.12.2010 г. по гр. д. № 495/2010 г. на Видински окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като искът е с цена 2 062.91 лв., т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 5 000 лв. за въззивните граждански дела.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на нормата към датата на образуване на касационното производство /11.02.2011 г./. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по граждански дела само за искове с цена над 5 000 лв., е приложима за касационните производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г., както правилно е прието и в атакуваното определение.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, аргументиран с принципа за равнопоставеност на страните, че касационното обжалване следва да се счита за допустимо, предвид обстоятелството, че подадената през 2009 г. касационна жалба на другата страна е счетена за допустима и разгледана от Върховен касационен съд. Преценката за допустимост на касационната жалба е винаги по отношение на конкретната касационна жалба и с оглед изискванията на действащата към момента на подаването й процесуална уредба. Поради това, напълно ирелевантен е фактът, че подадената от другата страна касационна жалба е била преценена като допустима съобразно предходната процесуална уредба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 94 от 09.05.2011 г. по т. д. № 333/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: