2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
С.,08.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1128/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 71 от 13.08.2010 г. по ф. д. № 3347/2009 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Фирмено отделение, 5 състав решение от 22.10.2009 г. по ф. д. № 472/2006 г., е уважен предявеният от [община] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна решението на Съвета на директорите на същото дружество от 30.11.2006 г. за обезсилване акциите на [община], [населено място] поради изключването й като акционер и за отнасяне на направените вноски по обезсилените акции във Фонд „Резервен”. По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна на писменото предизвестие по чл. 189, ал. 2 ТЗ, предмет на присъединеното ф. д. № 427/2006 г. на СГС, Фирмено отделение, 6 състав в атакуваното решение е прието, че същият не е предмет на въззивното производство, тъй като по него липсва произнасяне в първоинстанционния акт и такова не е поискано от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./ в преклузивния едномесечен срок.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването на иск по чл. 71 ТЗ за отмяна решението на Съвета на директорите на ответното дружество за обезсилване на притежаваните от него акции, обоснована с отпадане качеството му на акционер ex lege като последица от неизпълнение на задължението за внасяне на паричната вноска по увеличението на капитала, в която хипотеза, според касатора, защитата на ищеца може да се осъществи чрез установяване наличието на членствено правоотношение, каквато в случая не е предприета. Реревирани са оплаквания и за неправилност на обжалвания акт с твърдението, че същият е необоснован, доколкото изводът на решаващия състав, че в решението на Общото събрание на акционерите не е посочен начален момент, от който тече определеният 30-дневен срок за паричните вноски за увеличението на капитала, е в противоречие с отразеното в това решение. Освен това, касаторът развива и подробни съображения за незаконосъобразност на въззивното решение досежно приложимостта на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ТЗ, като в тази връзка поддържа становище, че взетото от Съвета на директорите решение за обезсилване на акциите е само пряка и логична последица от невнасянето на паричните вноски за увеличението на капитала, като изключването на акционера настъпва не в резултат на това решение, а по силата на самия закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос може ли лице, което не е акционер, да иска отмяна на решения на органи на акционерно дружество и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос необходим ли е някакъв акт на орган на дружеството за изключването на акционер, който не е направил своята вноска в капитала при условията на чл. 189 ТЗ, или изключването настъпва по силата на самата правна норма – чл. 189, ал. 2 ТЗ. Във връзка с първия въпрос касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, а по втория въпрос – на решение № 342 от 02.07-2007 г. по т. д. № 36/2007 г. на ВКС, ІІ т. о.
Ответникът по касация – [община], [населено място] – не заявява становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [община], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 71 ТЗ за отмяна решението на Съвета на директорите на същото дружество от 30.11.2006 г. за обезсилване акциите на [община], [населено място], въззивният съд е приел, че не са настъпили предвидените в закона предпоставки, за да бъде реализирано потестативното право на акционерното дружество, което се упражнява извънсъдебно с решение на изпълнителния му орган, за изключването на ищеца като акционер. Като такива са посочени: неизпълнение на изискуемо задължение на акционера за вноска; изпадане на акционера в забава за посоченото задължение, която забава да е продължила до изтичане на едномесечното предизвестие по чл. 189, ал. 2 ТЗ, считано от обнародването му в „Държавен вестник”. С оглед събраните по делото доказателства, решаващият състав е преценил, че в случая не е налице забава на [община] да направи определената в решението на Общото събрание на акционерите от 31.07.2006 г. парична вноска за увеличението на капитала, извършено чрез увеличаване номиналната стойност на вече издадените акции от 1 на 2 лева. Този извод е мотивиран с липсата на конкретно посочен в това решение начален момент, от който тече срокът за вноските, а е посочена само неговата продължителност – тридесетдневен. По отношение настъпването на изискуемостта на задължението за вноските въззивният съд е съобразил обстоятелството, че в чл. 6, ал. 4 от действащия към датата на решението на Общото събрание от 31.07.2006 г. Устав на ответното дружество /приет през 1998 г./ срокът за внасяне на останалите 75 % от номиналната стойност на записаните от конкретно изброените акционери акции е тригодишен, както и отпадането на тази разпоредба /т. е. липсата на определен срок за вноските/ в актуалния Устав на дружеството след изменението му с решението на Общото събрание на акционерите от 31.07.2006 г. С оглед на това, е направен извод, че вноската за увеличението на капитала става изискуема с изтичане на двегодишния срок по чл. 188, ал. 1 ТЗ, считано от увеличението на капитала, т. е. от вписването му на 16.08.2006 г. съгласно чл. 231, ал. 4 ТЗ, и тъй като този срок не е изтекъл към датата на предизвестието, ищецът не е изпаднал в забава и следователно не са настъпили последиците на изключването му – акциите не подлежат на обезсилване и унищожаване и същият не е изгубил членствените си права.
С оглед мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
На първо място, не може да се приеме, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо поради липса на активна легитимация на ищеца като акционер в ответното дружество. В случая, основният спор между страните е именно във връзка с предпоставките за изгубване качеството на акционер и за момента, в който се прекратява членственото му правоотношение. Поради това, преценката дали ищецът е бил акционер към момента на вземане на атакуваното решение на Съвета на директорите, не би могла да бъде извършена преди да бъде решен свързаният с него въпрос по съществото на спора за тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ТЗ относно последиците от забавата за изпълнение на задължението на акционерите да направят уговорените вноски. Ето защо, не може да се счете, че поставеният въпрос за допустимостта на въззивния акт, макар и от значение за спора, е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС и поради това налага допускане на касационното обжалване.
Вторият поставен от касатора въпрос също не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като по отношение на него не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – именно неговото решаване да е обусловило изхода на спора. Действително, в мотивите на въззивното решение съдебният състав е изразил разбирането, че изключването на акционера поради невнасяне увеличената стойност на акциите от капитала е потестативно право на дружеството и се упражнява извънсъдебно, като решението за това се взема от изпълнителния орган – становище, което е в противоречие със задължителната съдебна практика /Решение № 75 от 31.05.2010 г. по т. д. № 538/2009 г. на ВКС, ІІ т. о./ . Причината за отмяна на атакуваното решение обаче не е съображението, че липсва решение за изключване на ищеца като акционер, а липсата на предвидените в закона /чл. 189, ал. 2 ТЗ/ предпоставки, при настъпването на които такова решение, с последица прекратяване на членственото правоотношение на ищеца, е могло да бъде прието. Що се отнася до правилността на направените в тази връзка фактически и правни изводи от въззивния съд, същата не би могла да бъде проверявана в настоящото производство, тъй като е относима към самия касационен контрол, а не към основанията за допускането му. Поради отсъствие на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на обсъждане и допълнителните изисквания, специфични за поддържаните по отношение на този въпрос основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 71 от 13.08.2010 г. по ф. д. № 3347/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: