3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
С.,21.10.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1144/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 370 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 202/2010г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-4 състав решение от 15.02.2010 г. по т. д. № 583/2006 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 45 130 лв., представляваща стойността на СМР, необходими за отстраняване на недостатъците от лошото /некачествено/ изпълнение по договор от 15.02.2002 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводсвените правила, изразяващи се в необсъждане в цялост на доказателствения материал и в погрешно разчитане датата на връчването на отправената от [фирма], [населено място] до [фирма], [населено място] нотариална покана рег. № 4850 от 20.05.2005 г.
Оплакванията за неправилна оценка на доказателствата и по-конкретно на цитираната нотариална покана, са заявени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и като основание за допускане на касационното обжалване с твърдението за противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] до [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд, макар да е приел за доказано твърдението на ищеца за некачествено извършване на ремонта на изпълнените от ответника строителни дейности по договора от 15.02.2002 г., е счел претенцията за неоснователна, предвид несвоевременното уведомяване на изпълнителя за появилите се след ремонта скрити недостатъци. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства решаващият състав е направил извод, че дефектите след извършения от изпълнителя ремонт през периода м. юли – м. август 2004 г. са се появили още в следващите два-три месеца, докато уведомлението за тях до дружеството-изпълнител е направено много по-късно – нотариалната покана рег. № 4850 е депозирана пред нотариуса на 20.05.2005 г., а е връчена на адресата едва на 12.09.2005 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице общата предпоставка затова, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационното обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В решението е проведено разграничение между основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/ и основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/, като е посочено, че упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
В случая развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК подробни съображения във връзка с извършената от въззивния съд преценка на едно от доказателствата по делото /нотариална покана рег. № 4850 от 20.05.2005 г./ и с направения от него правен извод относно недължимостта на процесната сума представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалвания акт и като такива са относими към основанията за касационния контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, а не към основанията за допускането му по чл. 280, ал. 1 ГПК. На практика, изложението изобщо не съдържа посочване на въпрос, които според касатора е значим за делото. С оглед на това и доколкото касационната инстанция не разполага с правомощие служебно да изведе релевантния за изхода на делото въпрос /правомощието й е само да го уточни и конкретизира/, касационното обжалване не следва да бъде допуснато само на това основание, без да е необходимо да се обсъжда наличието на поддържаните допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Още повече, че това основание би било и недоказано, тъй като представените с изложението съдебни актове /три определения по чл. 288 ГПК/ не представляват нито задължителна практика на ВКС, нито практика на съдилищата по смисъла на т. 2 и т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 370 от 30.06.2010 г. по гр. д. № 202/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: