4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
С.,01.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1085/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в ликвидация/, [населено място] срещу решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 326/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Кюстендилски районен съд решение № 209 от 13.04.2010 г. по гр. д. № 2289/2009 г. за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу Е. Т. Й. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на неплатени суми за консумирана и отведена вода в общ размер на 1 278.42 лв., съответно: 827.66 лв. – главница за периода от 11.01.2002 г. до 15.07.2006 г. и 450.76 лв. – мораторна лихва върху първата сума за периода от 10.02.2002 г. до 07.09.2006 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав за погасяване по давност на процесните вземания, като счита, че същият е резултат от неправилната им преценка като такива с периодичен характер и че приложима по отношение на тях е общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката погасителна давност по чл. 111, б.”в” ЗЗД.
Именно с въпроса – коя е приложимата давност относно периодични задължения, които не са еднакви по размер – е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на него се поддържат всички посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК основания.
Ответницата по касация – Е. Т. Й. от [населено място] – моли за недопускане на касационния контрол по съображения в писмен отговор от 18.11.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] /в ликвидация/, [населено място] срещу Е. Т. Й. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на неплатени суми за консумирана и отведена вода в общ размер на 1 278.42 лв., включващи главница и лихви за забава, въззивният съд е счел, че тези вземания са погасени по давност. С оглед обстоятелството, че стойността на ползваната вода се дължи ежемесечно, решаващият състав е преценил плащанията като периодични и по отношение на тях е приложил тригодишната давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД, като е достигнал до извода за погасяване на вземанията за главница за периода от 11.01.2002 г. до 15.07.2006 г. и на вземанията за лихва – за периода от 10.02.2002 г. до 07.09.2006 г.
С оглед мотивите на въззивното решение и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос безспорно е значим за конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. По отношение на този въпрос, обаче, не са осъществени допълнителните предпоставки, специфични за всяко от поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място, напълно недоказани са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Двете решения на Върховен съд, на които се позовава касаторът – решение № 2309 от 29.09.1956 г. по гр. д. № 4237/56 г. на ІV г. о. и решение № 250 от 05.02.1961 г. по гр. д. № 10347/61 г. на ІV г. о. – са неотносими към поставения въпрос, тъй като в тях изобщо не се разглежда въпросът за приложимата давност по отношение на периодични задължения: в първото решение предмет на спора е давността за вземания от доставки и продажби на дребно по отменената редакция на чл. 111, б. „б” ЗЗД, а във второто решение – за давността за вземания на държавни предприятия, обявени в ликвидация. Що се отнася до представените две решения по международни арбитражни дела, същите изобщо не следва да бъдат съобразявани, тъй като съгласно указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, актовете на арбитражните съдилища не представляват „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е също искането за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В настоящия случай предпоставките за допускане на касационно обжалване на посоченото основание не са налице поради факта, че по релевантния за спора материалноправен въпрос вече е налице произнасяне от Върховен касационен съд – решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, постановено по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК. В същото се приема, че помесечните задължения на потребителите за топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД, тъй като се касае за повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с изрично предвиден в Общите условия падеж. Посочено е също, че за приложението на специалната кратка погасителна давност не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. С оглед наличието на цитираната практика, която е напълно относима и към процесния случай /независимо от различния предмет на престациите/ и с която въззивното решение е в съответствие, касационното обжалване на същото не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 07.07.2010 г. по гр. д. № 326/2010 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: