3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С., 11.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. ч. т. д. № 419/2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Д. Р. от [населено място] срещу определение № 54 от 06.04.2011 г. по т. д. № 314/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба срещу решение от 15.11.2010 г. по гр. д. № 2219/2010 г. на Софийски градски съд.
Частната жалбоподателка изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба, като счита за неправилно направеното от същия тълкуване на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ и поддържа становище, че при преценката относно приложимостта на старата или новата процесуална уредба следва да се изхожда не от датата на подаване на касационната жалба, а от датата на постановяване на обжалвания акт. Отделно от това, в частната жалба са изложени и съображения срещу приетото от съдебния състав, че доставката на топлоенергия представлява търговска сделка, с което е обоснована и недопустимостта на касационния контрол, предвид цената на предявените искове.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е и основателна.
За да остави без разглеждане подадената от Й. Д. Р. от [населено място] касационна жалба срещу решение от 15.11.2010 г. по гр. д. № 2219/2010 г. на Софийски градски съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като делото е търговско и цената на всеки от двата предявени обективно съединени иска е в размер до 10 000 лв., т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум.
Определението е неправилно.
Неоснователно е становището на частната жалбоподателка, че релевантна по отношение преценката за допустимост на касационния контрол е датата на постановяване на въззивното решение. Съгласно разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./., висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по граждански дела само за искове с цена над 5 000 лв. и по търговски дела само за искове с цена над 10 000 лв., е приложима за всички касационни производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г., както правилно е прието и в атакуваното определение.
Основателно обаче е оплакването в частната жалба, че първият тричленен състав на ВКС неправилно е преценил спора между страните като търговски. С оглед предмета на процесната сделка – доставка на топлоенергия и предвид обстоятелството, че страна /потребител/ по нея е физическо лице, същата, съгласно изричната разпоредба на чл. 318, ал. 2 ТЗ, не представлява търговска продажба. Доколкото претендираното вземане не е от търговска сделка, то и делото, имащо за предмет установяване на това вземане по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК, не е търговско, а гражданско. Оттук и изводът, че меродавна за касационния контрол върху постановеното по него въззивно решение е предвидената в чл. 280, ал. 2 ГПК цена на иска 5 000 лв., а не 10 000 лв., както е приел първият тричленен състав на ВКС. Предвид цената на главния иск – 9 900.09 лв., касационното обжалване в случая се явява допустимо.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото следва да се върне на същия състав за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 54 от 06.04.2011 г. по т. д. № 314/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: