О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 18.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 134/2010 година
Подадена е молба от “А”, Великобритания, чрез процесуалния му пълномощник а. А, за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 150 от 26.02.2010 г., изразяваща се в погрешно посочване в мотивите на акта /стр. 2, абзатц 2/ на разпоредбата на чл. 273, ал. 3, вместо чл. 274, ал. 3 ГПК.
Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, приема следното:
Молбата е недопустима.
Видно от изложеното в молбата, в случая се твърди допусната техническа грешка при изписване на законова норма в мотивите на постановения съдебен акт, а не несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на акта, каквото именно представлява очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК. Ето защо, тази грешка не може да бъде отстранена по реда на посочената разпоредба.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 2* от 15.03.2010 г. на “А”, Великобритания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, респ. за отмяна на вече допуснато обезпечение не отговорят на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „А”, чрез процесуалния му пълномощник а. А от САК, против определение № 1* от 02.11.2009 г. по ч. гр. д. № 2370/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: