7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
София,01.07.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4384/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. К. Г. от [населено място] срещу решение № 85 от 06.06.2013 г. по т. д. № 165/2013 г. на Варненски апелативен съд, поправено и допълнено с решение № 137 от 24.09.2013 г.
С обжалвания акт е отменено решение № 264 от 12.12.2012 г. по т. д. № 415/2011 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място], Добричка област е осъдено да заплати на касаторката Ю. К. Г. сумата 85 000 лв., като част от сумата 180 914.28 лв. по договор за заем от 01.02.2011г. и анекс от 02.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.12.2011г. и направените по делото разноски, както и в частта, с която К. П. Г. от [населено място], в качеството му на трето лице-помагач на ответника по първоначалния иск [фирма], е осъден да заплати на дружеството посочената сума, ведно със законната лихва от 03.05.2012 г. , при условие, че то изплати на Ю. К. Г. задължението по първоначално предявения иск.
След отмяната на решението в посочените части предявеният от Ю. К. Г. срещу [фирма] частичен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 85 000 лв., като част от сумата 180 914.28 лв. по договор за заем от 01.02.2011г. и анекс от 02.03.2011г., е отхвърлен, а предявеният от [фирма] срещу К. П. Г. обратен иск за същата сума не е разгледан.
С въззивното решение е потвърдено решение № 264 от 12.12.2012 г. по т. д. № 415/2011 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Ю. К. Г. при условията на евентуалност инцидентни установителни искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за заем от 01.02.2011 г. поради наличие на симулация; иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на анекс от 02.03.2011 г. към този договор поради липса на съгласие за сключването му и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на същия анекс поради противоречие с добрите нрави.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се: в недопускане на поисканата от нея във въззивното производство тройна графическа експертиза във връзка с оспорване автентичността на квитанция към приходен касов ордер № 3 от 01.02.2011 г.; в неосигуряване своевременно възможност на процесуалния й пълномощник да задава въпроси на вещото лице, както и в отказа на съда да допусне поправка на протокола от съдебно заседание от 15.05.2013 г. досежно изявленията на страните при изслушване на вещото лице, изготвило заключението на графическата експертиза. Необходимостта от допускането на тройна такава експертиза е обосновано и със заключението на графическата експертиза, прието по друго дело – т. д. № 164/2013 г. на Варненски апелативен съд с предмет изследване квитанция към друг подписан от К. П. Г. приходен касов ордер № 2 от 01.02.2011 г., което е в противоречие със заключението на графическата експертиза по настоящото дело.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Следва ли своевременно при разпит на вещо лице Председателят на съда да даде възможност на страните, която да бъде отразена в протокола на съдебно заседание, на основание чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК да задават въпроси на вещото лице, както и на основание чл. 200, ал. 3 ГПК да заявят дали оспорват заключението докато трае изслушването, като това също надлежно се протоколира, или недаването на такава възможност е съществено процесуално нарушение, водещо неправилно до решаване на спора преди той да е напълно изяснен; И дали ако страна в последващ момент, при това – в същото съдебно заседание заяви, че не приема заключението на вещото лице, оспорва го и желае назначаване на тройна съдебно-графологична експертиза (както конкретно се е развило спорното производство), искането й, което е надлежно оспорено в протокола, следва да бъде уважено”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], Област Д. – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 17.09.2013 г. Претендира присъждане на разноски. От същия е подадена и насрещна касационна жалба срещу решение № 85 от 06.06.2013 г. по т. д. № 165/2013 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Добрички окръжен съд решение № 264 от 12.12.2012г. по т. д. № 415/2011 г. за отхвърляне на предявените от него срещу Ю. К. Г. от [населено място] инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на процесния договор за заем и анекса към него.
Третото лице-помагач на [фирма] и ответник по предявения от същото дружество обратен иск – К. П. Г. от [населено място] – не заявява становище по жалбите.
Становище по насрещната касационна жалба не е заявено и от ответницата по нея Ю. К. Г..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба на Ю. К. Г. е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение по отношение на частичния иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на заемно правоотношение между ищцата Ю. К. Г. и [фирма], с Абрит. Този извод е аргументиран с обстоятелството, че представеният с исковата молба договор за заем от 01.02.2011 г. и анексът към него от 02.03.2011 г. касаят отношенията на ответното дружество с друго физическо лице-заемодател – Лидия К. К., а не с ищцата Ю. К. Г.. Освен това, според решаващия състав, поради реалния характер на договора за заем, сключването на такъв между страните по настоящото дело Ю. К. Г. и [фирма] чрез предаване на заетата сума не се установява и от приетата по делото квитанция към приходен касов ордер № 3 от 01.02.2011 г. предвид признаването на същата за неистински документ по реда на чл. 194, ал. 2 ГПК с оглед заключението на графическата експертиза, че подписът на „получател” на сумата не е положен от управителя на дружеството към този момент – третото лице-помагач К. П. Г.. Направеното в тази връзка искане от пълномощника на ищцата за допускане на тройна графическа експертиза е оставено без уважение на основание чл. 200, ал. 3 ГПК, тъй като заключението не е било оспорено от страната по време на изслушването му и не е изразено конкретно становище в каква насока е несъгласието й със заключението. Без уважение съдът е оставил и молбата на ищцата за допълване на протокола от съдебно заседание на 15.05.2013 г. чрез записване на зададените към вещото лице въпроси от пълномощника й, като е посочил, че въпросите към вещите лица и свидетелите се задават чрез председателя на съдебния състав, като в протокола се записват само отговорите, становищата или показанията на разпитаните лица, което в случая е направено – в протокола са записани отговорите на вещото лице на всички зададени му въпроси – както от страните, така и от съда.
С оглед извода за липса на сключен между страните договор за заем, Варненски апелативен съд е преценил, че предявените от ответника [фирма] евентуални инцидентни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а поради отхвърлянето на първоначалния иск срещу [фирма] – не подлежи на разглеждане и предявеният от него обратен иск срещу третото лице-помагач К. П. Г..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като по своята същност този въпрос представлява оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно – за недаване възможност на страната своевременно да оспори заключението на графическата експертиза, което е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Поставеният въпрос касае приложимостта на нормата на чл. 150 ГПК, регламентираща съдържанието на протокола от съдебно заседание, която е достатъчно ясна и не поражда необходимост от тълкуване с цел точното й прилагане. Предвиденото в ал. 1 и ал. 2 на същата, че протоколът се съставя под диктовката на председателя на състава и в него се вписва същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, дава категоричен отговор на първата част от поставения въпрос, а именно – че на изрично вписване в протокола подлежи не самото предоставяне на възможност на страните да задават въпроси на вещото лице и да оспорят заключението му, а резултатът от така дадената възможност, който се обективира съответно в отговорите на вещото лице по зададените въпроси и в определението на съда за уважаване или не на оспорването на експертизата. В случая твърдението на касаторката е, че такава възможност не й е била дадена, доколкото в протокола не са вписани част от зададените на вещото лице въпроси, което твърдение е било проверено в инициираното от нея производство по чл. 151 ГПК и прието за неоснователно въз основа на направения звукозапис. Обосноваността на този извод на съда също е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение и поради това не може да бъде обсъждана в настоящото производство.
По същите съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато и по втората част от поставения въпрос, касаещ възможността страната „в последващ” момент, т. е. след като заключението на вещото лице вече е прието, да оспори същото и да поиска назначаване на тройна експертиза. Категоричен отговор на този въпрос се съдържа в разпоредбата на чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, според която оспорването на заключението на вещото лице може да бъде направено докато трае изслушването му. Ето защо, дори да се счете за релевантен, по отношение на така поставения въпрос не са налице предпоставките на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че подадената от Ю. К. Г. от [населено място] жалба не следва да бъде допусната до касационен контрол. Поради това, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК не подлежи на разглеждане и подадената от [фирма] насрещна касационна жалба.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторката следва да заплати на ответника по касация [фирма] направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2 580 лв. по договор за правна помощ от 22.08.2013 г. и фактура № 3678 от 16.09.2013 г., чието заплащане по банков път е удостоверено от приложеното извлечение от банкова сметка от същата дата, издадено от „Корпоративна Търговска Банка” – София.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 85 от 06.06.2013 г. по т. д. № 165/2013 г. на Варненски апелативен съд, поправено и допълнено с решение № 137 от 24.09.2013 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. К. Г. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], Добричка област частичен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 85 000 лв., като част от сумата 180 914.28 лв. по договор за заем от 01.02.2011г. и анекс от 02.03.2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационна жалба на [фирма], [населено място], Добричка област срещу решение № 85 от 06.06.2013 г. по т. д. № 165/2013 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Добрички окръжен съд решение № 264 от 12.12.2012 г. по т. д. № 415/2011 г. за отхвърляне на предявените от същото дружество срещу Ю. К. Г. от [населено място] инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на договор за заем от 01.02.2011г. и анекс от 02.03.2011г.
ОСЪЖДА Ю. К. Г. от [населено място], с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 да заплати на [фирма], [населено място], Добричка област, язовир „Залдапа” разноски за настоящото производство в размер на сумата 2 580 (две хиляди петстотин и осемдесет) лева – адвокатско възнаграждение.
В частта, с която насрещната касационна жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС. В останалата му част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: