Определение №301 от 40294 по ч.пр. дело №244/244 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 301
 
София, 26.04.2010 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и десета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
БОНКА ЙОНКОВА
 
 
изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова  ч. т. д. № 244/2010г.
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. З. и П. Х. И., двамата от гр. П., срещу определение № 5 от 22.01.2010 г. по ч. т. д. № 792/2009 г. на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от същите лица касационна жалба срещу решение № 200 от 22.04.2009 г. по гр. д. № 146/209 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Частните жалбоподатели изразяват несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба. Поддържат становище, че в минималния размер на обжалваемия интерес, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК като условие за допустимост на касационния контрол, се включва и сумата 1 000 лв.
Ответникът по частната жалба – Е. „К”, гр. П. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 22.03.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от С. Н. З. и П. Х. И. касационна жалба вх. № 1* от 15.06.2009 г., тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като обжалваемият интерес по делото по предявения срещу всеки от ответниците иск е в размер до 1000 лв.
Определението е правилно.
Извършената от касационния състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК. От граматическото тълкуване на цитираната разпоредба се налага изводът, че за да бъде допустимо касационното обжалване, обжалваемият интерес трябва да надхвърля сумата 1000 лв., т. е. сумата 1000 лв. не е достатъчна, за да е допустим касационният контрол. Следователно, при уважен иск от 1000 лв. срещу всеки от двамата касатори, постановеното от въззивния съд решение не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, както правилно е прието и в атакуваното определение.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 от 22.01.2010 г. по ч. т. д. № 792/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top