3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
София,23.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 578/2012г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 187 от 04.01.2012 г. по ч. т. д. № 328/2011г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалвания акт е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от банката частна жалба срещу определение № 498 от 19.08.2011 г. по т. д. № 223/2010 г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата за продължаване на действията по изп. д. № 20107660401325 по описа на ЧСИ К. А., насочени срещу имущество от масата на несъстоятелността на [фирма], [населено място] – недвижим имот с идентификатор 61460.504.293, находящ се в [населено място], [улица].
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода за недопустимост на въззивното обжалване на определението на Плевенски окръжен съд, като твърди, че доколкото е свързан с поставените в решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ обезпечителни мерки – спиране на заведените срещу длъжника изпълнителни дела, този акт е от категорията актове по чл. 613а, ал. 1 и 2 ТЗ и поради това подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна жалба против определение № 498 от 19.08.2011 г. по т. д. № 223/2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е оставил без уважение искането на посочения кредитор за продължаване на образуваното срещу имот на длъжника изпълнително производство, въззивният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ съдебни актове, поради което по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, но само доколкото са налице предпоставките на чл. 274, ал. 1 ГПК. И тъй като в случая определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ няма характер на преграждащо развитието на производството, нито е предвидена изрично възможността то да бъде обжалвано, е направен извод за недопустимостта същото да бъде обжалвано.
Определението е правилно.
Извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, като с изменението на разпоредбата от 2010 г. /ДВ, бр. 101/2010 г./ е предвидено, че обжалването се осъществява „по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс”. Това препращане налага извода, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията по чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл. 274, ал. 1, т. 1 ТЗ/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /чл. 274, ал. 1, т. 2 ТЗ/. И тъй като определението, с което съдът по несъстоятелността се е произнесъл по искането на обезпечен кредитор за продължаване на производството по реализация на неговото обезпечение, не попада в нито една от двете хипотези, същото не може да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол.
Неоснователно в тази връзка е становището на частния жалбоподател, че допустимостта на обжалването произтича от връзката на първоинстанционното определение с постановеното по делото решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, доколкото с него е решен въпрос, касаещ наложените обезпечителни мерки. Макар и да се отнася до постановените с решението за откриване на производство по несъстоятелност обезпечителни мерки /спиране на производството по изп. д. № 20107660401325/, атакуваното определение по чл. 638, ал. 3 ТЗ представлява самостоятелен съдебен акт, което налага съответно и самостоятелна преценка за допустимостта на неговото обжалване. Още повече, че в частта относно наложените обезпечителни мерки на инстанционен контрол не подлежи и самото решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 187 от 04.01.2012 г. по ч. т. д. № 328/2011г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: