О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 22.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 97/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. С. от гр. Д. срещу решение № 1* от 22.07.2009 г. по гр. д. № 463/2009 г. на Софийски апелативен съд. С това решение е оставено в сила постановеното от Кюстендилски окръжен съд решение от 15.01.2009 г. по гр. д. № 561/2007 г. в обжалваната му част, с която предявеният от „3 С С. Д. ” ЕООД, гр. Д. срещу В. К. С. иск с правно основание чл. 145 ТЗ е уважен за общата сума 49 635.48 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството вреди за периода от 02.08.1999 г. до 27.08.2002 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, при преценката относно предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност към ищцовото дружество въззивният съд неправилно е приложил общата разпоредба на чл. 45 ЗЗД, а не разпоредбите на Търговския закон /без да уточнява кои/. Оплакването за съществени процесуални нарушения е аргументирано с отказа на съда да спре производството по делото, с оглед наличието на висящо наказателно производство относно процесните суми; с незачитане на влязлата в сила присъда, с която В. С. е оправдан по отношение на част от исковата сума и с произнасянето по въпрос, който е от компетентността на наказателния съд, а именно – дали ответникът по иска е осъществил състава на престъплението „присвояване”. Изричен довод е релевиран и във връзка с отказа да бъде уважено направеното от касатора възражение за давност.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е повторил изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение с твърдението, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива посочва процесуалноправния въпрос за задължителната сила на присъдата по отношение на гражданските последици от деянието и материалноправния въпрос за погасителната давност.
Ответникът по касация – „3 С С. Д. ” ЕООД, гр. Д. оспорва касационната жалба и по съображения, подробно изложени в писмения му отговор от 17.12.2009 г., моли същата да не бъде допусната до разглеждане поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ГПК, респ. да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е уважен предявеният от „3 С С. Д. ” ЕООД, гр. Д. срещу В. К. С. иск с правно основание чл. 145 ТЗ, въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че в периода от 02.08.1999 г. до 27.08.2002 г., в качеството си на управител на търговското дружество „3 С С. Д. ” ООД, е причинил на същото имуществена вреда в размер на сумата 49 635.84 лв., изразяваща се в: липса на парични средства, представляващи касова наличност, в т. ч. и неизплатени трудови възнаграждения на служителите; разходи за закупуване и доставка на стоки и материали, в т. ч. и на сигнално-охранителна техника, без такива да са постъпвали или да са налични в склада на дружеството и да са заприходени счетоводно; липса на суми, предоставени на управителя за заплащането на наемна цена на нает офис и такива, предоставени му от съдружниците като допълнителни парични вноски. Решаващият състав е преценил поведението на ответника като виновно и причиняващо настъпилата имуществена вреда, поради това, че същият е действал в противоречие със Закона за счетоводството и със задълженията му като управител, като в тази връзка е отчел и установения от свидетелите факт, че за целия исков период дружеството не е имало касиер и счетоводител и цялата документация се е оформяла от управителя му. Като неоснователно е счетено направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност. Прието е, че предявеният на 17.08.2007 г. иск е в рамките на законоустановения давностен срок, като за начало на същия, с оглед изричната разпоредба на чл. 115, б. „д” ЗЗД, е посочена датата на освобождаването на ответника В като управител –.08.2002 г.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените от касатора въпроси са обуславящи изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на тези въпроси не са осъществени допълнителните изисквания, специфични за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В действителност, поддържаните от касатора доводи във връзка с всеки от двата въпроса представляват по своята същност оплаквания за неправилност на атакуваното решение, а не аргументи в подкрепа на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Доколкото процесуалният закон провежда изрично разграничение между основанията за касационно обжалване и основанията за допускане на касационното обжалване, то релевираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания за неправилност на въззивния акт не могат да бъдат преценявани едновременно като основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В този смисъл са и задължителните указания по приложението на посочената норма, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от изложеното, следва да се посочи, че решаването на двата въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съобразно цитираното тълкувателно решение /т. 4/, разрешеният в обжалвания акт правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяването й поради изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви и се налага създаването на съдебна практика по прилагането им или осъвременяването на създадена вече практика. Тези предпоставки в случая не са налице. Както нормите, приложими към въпроса за погасителната давност, в случая – разпоредбата на чл. 115, б. „д” ЗЗД, касаеща една конкретна хипотеза на спиране на давността, така и нормата на чл. 222 ГПК /отм./, приложима към въпроса за зачитане на влязлата в сила присъда при преценка на гражданско-правните последици на деянието, са напълно ясни, поради което не възниква необходимост от тълкуването им. Освен това, по приложението на тези разпоредби е налице обилна и последователна съдебна практика, която не е противоречива или нуждаеща се от осъвременяване.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
При посочения изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът дължи на ответника направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 600 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 08.12.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 22.07.2009 г. по гр. д. № 463/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. К. С. от гр. Д., ул. „П” № 38А да заплати на „3 С С. Д. ” ЕООД, гр. Д., ул. „Х” № 5, ет. 3 направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: