4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 14.11.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2823/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], к.к. „А.”, против определение № 408 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 264/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Добрички окръжен съд определение № 195 от 23.04.2014 г. по т. д. № 64/2014 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е прекратено производството по делото, образувано по предявени от [фирма] срещу Областен съвет на Български червен кръст (Б.), [населено място] иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за поръчка от 01.09.2008 г. в размер на сумата 94 596.56 лв. и иск за обезщетение за забава върху първата сума в размер на 12 063.45 лв. за периода от 07.01.2013 г. до 09.04.2014 г.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Твърди, че предявените от него искове са насочени срещу двама ответника – Областен съвет на Български червен кръст и Сдружение „Български червен кръст”, което неоснователно не е отчетено от въззивния съд и е довело до погрешния извод за липса на процесуална легитимация. Поддържа становище, че на тази фаза на процеса – преди провеждането на процедурата по чл. 130 ГПК, е недопустимо прекратяване на производството по делото поради неуточнена пасивна легитимация, а това следва да бъде извършено след приключването на съдебното дирене, тъй като в противен случай би се стигнало до отказ от правосъдие и лишаване на ищеца от конституционното му право да получи адекватна съдебна защита на своите интереси, както и от възможността да измени своя иск чрез замяна на някоя от страните по реда на чл. 228 ГПК.
Като релевантен за делото, обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочен въпросът: „Означава ли липсата на процесуална легитимация на сочения от ищеца ответник – липса на страна и може ли да бъде заменена първоначалната страна в хода на производството, съгласно чл. 228 ГПК”. По отношение на същия се поддържа, че поради недостатъчната съдебна практика е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е решаван противоречиво от съдилищата, с позоваване на следните актове на ВКС – определение № 72 от 10.03.2014 г. по ч. гр. д. № 2996/2013 г. на ІІ г.о.; определение № 73 от 15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 530/2012 г. на І г.о.; определение № 213 от 24.04.2009 г. по т. д. № 39/2009 г. на ІІ т. о. и постановено по същото дело решение № 160 от 22.10.2009 г.
Освен това, касаторът счита, че с оглед твърдението му за недопустимост на обжалвания акт, същият следва да бъде допуснат до касационно разглеждане съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Сдружение „Български червен кръст”, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 09.09.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от [фирма] срещу Областен съвет на Български червен кръст (Б.), [населено място] искове, въззивният съд е споделил извода за недопустимост на същото поради неправосубектност на ответника Областен съвет на „Български червен кръст”. Решаващият състав е приел, че качеството юридическо лице и съответно правосубектност притежава Сдружение „Български червен кръст”, но не и Областният му съвет, който е само негово поделение и поради това не може да бъде самостоятелен субект на процесуални права и задължения. Като неоснователни са преценени възраженията на частния жалбоподател, че прекратяването на спора съставлява „отказ от правосъдие” и го лишава от възможността да инициира „процедурата по чл. 228 ГПК”, доколкото изменението на иска в субективно отношение е възможно само при редовно предявена и допустима претенция, а в случай на нередовност на исковата молба – след поправяне на нередовностите й по указания на съда, от което право ищецът не се е възползвал.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, неоснователно е искането за допускане на касационния контрол поради вероятна недопустимост на въззивния акт. Преценката относно редовността на исковата молба с оглед предявяването на исковете срещу надлежна страна е такава по правилността, а не по допустимостта на акта.
К. контрол не може да бъде допуснат и поради отсъствие на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Напълно недоказано е твърдението на частния касатор за противоречие на въззивния акт със задължителната практика на ВКС, тъй като представените с изложението съдебни актове са неотносими към релевантния за спора въпрос за определяне на надлежната страна в процеса. По-конкретно: определение № 72 от 10.03.2014 г. по ч. гр. д. № 2996/2013 г. на ІІ г.о. касае въпроси по приложението на чл. 116 и чл. 119, ал. 3 ГПК, свързани с възражение за местна подсъдност на делото; определение № 73 от 15.02.2013 г. по ч. гр. д. № 530/2012 г. на І г.о. – въпроса за задължението на ищеца да внесе отново дължимата държавна такса при направено от него в производството по чл. 129, ал. 3 ГПК изменение на иска чрез замяна на ответника, а решение № 160 от 22.10.2009 г. по т. д. № 39/2009 г. на ІІ т. о. съдържа произнасяне по въпроса за началото на погасителната давност при изменение на иска в хода на процеса чрез замяна на първоначалния ответник с нов. С оглед липсата на идентичност на поставения от частния касатор въпрос с разрешените в цитираната практика въпроси, не може да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а поради непредставянето на друга релевантна практика – недоказано е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът за процесуалната правоспособност и дееспособност, респ. за изменение на иска чрез замяна на страната не може да бъде определен като такъв, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, предвид наличието на последователна и непротиворечива съдебна практика – както при действието на отменения, така и при действието на новия ГПК, според която надлежна страна може да бъде само лице, разполагащо с процесуална правоспособност и дееспособност, като изменението на иска чрез замяна на страната е възможно само по отношение на надлежна страна. Що се отнася до това дали посоченият като ответник правен субект притежава процесуална правоспособност и дееспособност, това е въпрос на конкретна преценка, извършвана от съда, чиято правилност е предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 408 от 13.06.2014 г. по ч. т. д. № 264/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: