2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
С., 12.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 856/2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 93 от 09.05.2011 г. по т. д. № 399/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу постановеното от Монтански окръжен съд решение от 18.11.2010 г. по в. гр. д. № 272/2009 г.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба, като счита, че същият е в противоречие с изричната разпоредба на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение от 18.11.2010 г. по в. гр. д. № 272/2009 г. на Монтански окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от двата обективно комулативно съединени иска, предмет на търговско по своя характер дело, е в размер до 10 000 лв., т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на тази норма към датата на образуване на касационното производство /13.01.2011 г./. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./., предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по търговски дела само за искове с цена над 10 000 лв., е приложима за всички касационни производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г., както правилно е прието и в атакуваното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 93 от 09.05.2011 г. по т. д. № 399/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: