4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 10.06.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 765/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Аертсен /Brigitta Aertssen/, гражданин на Б., чрез процесуалния й пълномощник адвокат Й. Н. – САК, срещу решение № 18 от 09.04.2012 г. по в. гр. д. № 40/2012 г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 362 от 23.11.2011 г. по гр. д. № 1114/2011 г., е отхвърлен предявеният от касаторката срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 153 487.67 лв. – равностойност на 76 477 евро, претендирана като дължима по тристранно споразумение от 09.11.2005 г.
Касаторката поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че процесното тристранно споразумение за заместване в дълг не е породило за ответника задължение за плащане на исковата сума, тъй като то не е подписано от него. Твърди, че въззивната инстанция не е преценила събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и не е интерпретирала правилно извършените от лицето Н. Д. действия, отнасящи се до изпълнение на това споразумение, които, доколкото не са оспорени незабавно от ответното дружество, следва да се счетат за потвърдени от него съгласно чл. 301 ТЗ. Според касаторката, подписването на предварителния договор с ищцата и изразеното впоследствие съгласие задължението й по н. а. № 24 от 17.06.2008 г. да бъде прихванато със задължението му по тристранното споразумение, представляват конклудентни действия, с които ответникът е потвърдил споразумението и то по отношение на целия дълг, а не само по отношение на изпълнената част, както е приел въззивният съд.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значими за делото материалноправни въпроси, които, поради липсата на съдебна практика по приложението на чл. 102, ал. 1 ЗЗД и поради това, че разпоредбата е непълна и неясна, са от значение за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите: 1. При заместване в дълг по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗЗД, ако новият длъжник не е изразил изрично съгласието си за заместване, но плати част от задължението на първоначалния длъжник, следва ли да се приеме, че новият длъжник го е заместил само до размера на платеното; 2. Възможно ли е заместване в дълг само за част от дълга, ако това не е уговорено изрично; 3. Ако договорът за заместване в дълг е потвърден от новия длъжник, освен чрез плащане на част от задължението, и чрез друго негово конклудентно действие, счита ли се, че новият длъжник е потвърдил само до размера на платеното; Има ли значение в този случай последователността на плащането и извършването на другото конклудентно действие; 4. Може ли съдът да приеме, че плащане, извършено по неформален договор не е извършено по него, тъй като неформалният договор няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК; 5. Може ли съдът служебно /без това да се твърди от платилата страна/ да приеме, че плащане, извършено по неформален договор не е извършено по него, тъй като неформалният договор няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК; 6. Необходимо ли е при заместване в дълг по смисъла на чл. 102, ал. 1 ЗЗД, новият длъжник да изрази изрично съгласието си да замести първоначалния длъжник.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 13.08.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционния акт в частта по иска на Б. Аертсен /Brigitta Aertssen/, гражданин на Б., срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата 153 487.67 лв. – равностойност на 76 477 евро, претендирана като дължима по тристранно споразумение от 09.11.2005 г., и да отхвърли същия, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцата, че с процесното тристранно споразумение [фирма] /чийто правоприемник е ответникът [фирма]/ е заместил неучастващото в делото холандско дружество Н.В. К. Г. енд Б. Инвестмент /КГБИ/ в дълга му към ищцата Б. Аертсен за връщане на платената от нея цена по прекратения договор за покупко-продажба от 10.08.2003 г. Този извод е аргументиран с факта, че тристранното споразумение не е подписано от [фирма] и че с отговора на исковата молба изрично е оспорено сключването на такова от страна на посоченото дружество.
За неоснователен е счетен и доводът на ищцата, че задължението следва да се счита поето от [фирма] с конклудентни действия, изразяващи се в изпълнението на това задължение – сключване на предварителен договор, сключване на окончателен договор и направени частични плащания. В тази връзка решаващият състав е преценил, че поради липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и поради отсъствието на подпис на поемащия чужд дълг не може да се приеме, че извършените от страните правни и фактически действия са именно в изпълнение на тристранното споразумение. Отделно от това, съдът е посочил, че дори и да бъде възприето подобно становище, то поемането на задължението чрез конклудентни действия би се отнасяло само за изпълненото задължение, но не и за остатъка от вземането.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е ненадлежното заявяване на единственото поддържано от касаторката основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато в случая касаторката твърди наличието само на част от това основание – значение за развитието на правото.
Независимо от това, дори и да е надлежно заявено, посоченото основание не е налице. Неоснователно е твърдението на касаторката, че нормата на чл. 102, ал. 1 ЗЗД е непълна и неясна, което налага произнасяне на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. В случая, решаването на поставените въпроси е предпоставено не от начина, по който се тълкува тази норма, а от възприемането на фактическата обстановка и от обсъждането на конкретните доказателства, които, съгласно разясненията по т. 1 от цитираното тълкувателно решение, са относими към правилността на решението и подлежат на проверка само при вече допуснато касационно обжалване, но не и във връзка с основанията за допускането му.
Що се отнася до допълнително поставените от касаторката с молба вх. № 5151 от 28.05.2013 г. два процесуалноправни въпроса, свързани с приложението на чл. 146 ГПК, същите не следва да бъдат съобразявани в настоящото производство, тъй като са заявени след преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 18 от 09.04.2012 г. по в. гр. д. № 40/2012 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: