2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София,22.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Бонка Йонкова
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 389/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. от с. Величково, Област П. срещу решение от 11.03.2010 г. по гр. д. № 5914/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ В състав в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 52 състав решение по гр. д. № 31993/2008 г. по отношение на уважените искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД съответно – за сумата 1 244.88 евро и за сумата 2 090.70 евро.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по повече искове, отколкото в действителност са предявени, като е присъдил и законна лихва от датата на исковата молба, без такова искане да е направено от ищеца. При условията на евентуалност твърди неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд неоснователно не е уважил възражението за нищожност на клаузата за неустойка по т. ІV.6. от процесния лизингов договор, като не е съобразил реда и срока за нейното начисляване, размера на неизпълнението и съотношението между неизпълнението /което според него възлиза само на сумата 381.36 евро след приспадане на сумата 1 244.88 евро, платена като лизингови вноси/ и размера на присъдената неустойка.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Като значими за делото са посочени материалноправният въпрос за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, с оглед уговорения размер – 1% дневно и липсата на краен предел, и процесуалноправният въпрос, свързан с непроизнасяне по възражение за прихващане, направено в срока за отговор на исковата молба. По отношение на материалноправния въпрос се твърди противоречие с решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, І т. о., а по отношение на процесуалноправния първос – противоречие с т. 12 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация – “София Ф. А.” АД, гр. София – счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Съображения в подкрепа на заявеното становище са развити в писмен отговор от 19.04.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на лизингови вноски е уважен за сумата 1 244. 88 евро, т. е. за разликата над признатия от ответника размер 381.36 евро до общо присъдената по този иск сума 1 626.24 евро, въззивният съд е счел за недопустимо релевираното едва във въззивната жалба, т. е. след срока за отговор на исковата молба, възражение за прихващане, като е приел, че същото е преклудирано. С оглед на това и доколкото не са наведени други оплаквания за неправилност на обжалваното решение във връзка с този иск решаващият състав е потвърдил същото, без да обсъжда отново релевантните за спора факти и доказателства. Като неоснователно въззивната инстанция е преценила и направеното от ответника възражение за нищожност на клаузата за неустойка по т. ІV.6. от процесния договор за лизинг поради противоречие с добрите нрави, поради което е приела за дължима присъдената от първоинстанционния съд сума 2 090.70 евро, представляваща неустойка за забава върху неплатените лизингови вноски за периода от 05.03.2006 г. до 23.10.2006г. В тази насока съдът е счел, от една страна, че уговореният между страните размер на неустойката от 1% от дължимата за месеца сума не противоречи на морала, а от друга страна – че натрупаният голям размер на неустойката е резултат единствено от поведението на самия ответник като неизправна страна по договора, т. е. от продължителното неизпълнение на задължението му за плащане в срок на лизинговите вноски.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
На първо място, не може да се приеме, че обжалваният акт е вероятно недопустим, което съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС би било основание за допускането му до касационен контрол. Не е налице твърдяното от касатора произнасяне по искове, каквито изобщо не са били предявени. Макар в петитума на исковата молба да са посочени само две суми – една сума в евро и една сума в лева, не може да се счете, че предявените искове са само два, тъй като сумата в евро – 4 976.06 евро – представлява сбор от сумите, конкретно посочени като предмет на всеки от исковете по т. 1, 2 и 4 в обстоятелствената част. Следователно, произнасянето на съда е в пълно съответствие с очертания в исковата обем на търсената защита.
На второ място, поставените от касатора два въпроса също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. Независимо, че са значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по отношение на тях не е осъществено поддържаното основание за достъп до касация. По нито един от тези въпроси не е налице твърдяното от касатора противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд. Точно обратното, решаването им е в пълно съответствие с цитираната практика. В постановеното по реда на чл. 291 ГПК решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, І т. о. е прието, че клаузата за неустойка за забава по търговска сделка, сключена между търговци, би могла да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ако в конкретния случай уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и базата за начисляването на неустойката и други критерии, посочени в договора, са определени извън нравствената допустимост, както и че единствено липсата на краен предел като срок, до който се начислява неустойката, не накърнява добрите нрави. В същия смисъл са и разясненията, дадени в приетото след депозиране на касационната жалба Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС. Извършената от въззивния съд преценка във връзка с валидността на клаузата за неустойка по процесния лизингов договор, с оглед начина на определянето й, не е в отклонение от посочената задължителна практика, поради което не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /неправилно посочено от касатора като т.2/.
Липсва противоречие и по отношение на заявения процесуалноправен въпрос. Доколкото изрично възражение за прихващане, имащо характер на възражение за съдебно прихващане, ответникът по исковете /сега касатор/ е направил едва във въззивната си жалба, то отказът на въззивния съд да се произнесе по същото е в съответствие, а не в противоречие, със задължителната практика и по-конкретно – с разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Напълно неоснователно в тази връзка е позоваването на т. 12 от посоченото решение, тъй като същата касае ползването на нови защитни средства при новото разглеждане на делото по реда на чл. 211 ГПК /отм./, какъвто настоящият случай не е. Ето защо, и по този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.03.2010 г. по гр. д. № 5914/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ В състав съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: