3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
София, 19.12.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 899/2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 2161 от 17.10.2012 г. по т. д. № 3667/2012 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател /въззиваем в производството пред Софийски апелативен съд/ за допускане на обезпечение на предявения срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти.
Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно. Поддържа становище, че е налице правен интерес и процесуална възможност за изменение по реда на чл. 253 ГПК на постановеното в първоинстанционното производство определение от 14.02.2012 г. като се допусне налагане на нова по вид обезпечителна мярка, тъй като първоначално наложената такава /запор върху банкови сметки/ не е реализирана. Наличието на обезпечителна нужда е обосновано, от една страна, с твърдението за получена от трети лица информация, че по банковите сметки на длъжника няма достатъчно наличност, което обезсмисля получаване на обезпечителна заповед за наложения запор върху сметки, а от друга страна с очакването за предстоящо вдигане на наложената върху имот на длъжника възбрана по изп. д. № 20108640400287 на ЧСИ В. Н., след като е обезсилена издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1533/2010 г. на Ботевградски районен съд.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [фирма], [населено място] за допускане на обезпечение на предявения срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 318 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, въззивният съд е приел, че същата е неоснователна. Този извод е направен при съобразяване на обстоятелството, че с определение № 74 от 14.02.2012 г. по т. д. № 26/2012 г. на Софийски окръжен съд искането на ищеца за допускане на обезпечение е уважено частично – наложен е запор върху сметките на ответното дружество до размер на исковата сума, както и че по настоящото дело не са ангажирани доказателства за невъзможността така допуснатото обезпечение да бъде реализирано поради липса на достатъчно средства по запорираните сметки, което сочи на недоказаност на обезпечителна нужда от допускане на ново обезпечение. Решаващият състав не е споделил становището на ищеца, че съдът може сам да отмени или измени определението по допускане на обезпечение по реда на чл. 253 ГПК, като е приел, че това е възможно единствено при изрично установените в закона /чл. 398 и чл. 402 ГПК/ условия, каквито в случая нито се твърдят, нито се доказват. Като ирелевантно за спора е посочено и обстоятелството, че ищецът не е упражнил правото си да поиска налагане на допуснатата в негова полза обезпечителна мярка – запор върху сметките на длъжника.
Определението е правилно.
Изводите, до които е достигнал въззивният съд са напълно обосновани и в съответствие със закона. Наличието на вече допуснато обезпечение на иска /запор върху банкови сметки/ и неангажирането на доказателства, че същото не може да реализирано по причина, че в сметките на ответника няма достатъчно средства, сочат категорично на това, че не съществува необходимост от допускането на повторно обезпечение чрез налагане на нова обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти. Без всякакво значение за случая е и предположението на ищеца, че наложената в производството по изп. д. № 20108640400287 на ЧСИ В. Н. възбрана върху имот на ответника ще бъде вдигната предвид обезсилването на издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1533/2010 г. на Ботевградски районен съд. Още повече, че от представените доказателства не се установява каквато и да било връзка между процесното вземане и това, предмет на обезсилената заповед за незабавно изпълнение.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател становище, че съдът може сам да отмени или измени определението по допускане на обезпечение при направен отказ от ищеца от наложената в негова полза обезпечителна мярка и да наложи поисканата друга такава. Правилно в тази връзка въззивният съд е посочил, че понятието „отказ” от допусната с влязло в сила определение обезпечителна мярка не съществува, като е съобразил и изричната законова регламентация, съдържаща се в разпоредбите на чл. 398 и чл. 402 ГПК, приемайки за недопустима замяната, респ. отмяната на обезпечението извън посочените в тях хипотези, каквито в случая очевидно не са налице.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че искането на ищеца за допускане на ново обезпечение е неоснователно поради липса на обезпечителна нужда и правилно е оставено от въззивния съд без уважение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2161 от 17.10.2012 г. по т. д. № 3667/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: