О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
София, 16.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 859/2009
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба /неправилно квалифицирана като частна жалба/ на “А” А. Е., със седалище и адрес на управление в Република Гърция, представлявана от пълномощника й юрисконсулт М. К. , против определение № 1* от 25.06.2009 г. по ч. т. д. № 737/2009 г. на Варненски окръжен съд. С обжалвания акт е обезсилено разпореждане № 7* от 19.03.2009 г. по ч. гр. д. № 1829/2009 г. на Варненски районен съд, 16 състав в частта, с която е уважена молбата на заявителя за незабавно изпълнение на парично задължение, както и издаденият въз основа на заповед № 1* от същата дата изпълнителен лист, като е прекратено производството в тази му част поради недопустимост.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради противоречие със закона, като моли за отмяната му. Изразява несъгласие с извода на Варненски окръжен съд за недопустимост на първоинстанционния акт по чл. 418, ал. 1 ГПК, аргументирано с твърдението, че при подаване на процесното заявление “А” е действала не самостоятелно, а като структура на юридическото лице “А” А. Е., Република Гърция.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според частния жалбоподател, въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и това е въпросът за правосубектността на клона на търговското дружество-заявител в заповедното производство.
Ответниците по частната касационна жалба – “О” О. , гр. В. и “О” ЕО. , гр. В. оспорват частната касационна жалба като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 29.07.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да обезсили атакуваното пред него разпореждане на Варненски районен съд, с което е постановено незабавно изпълнение на издадената в полза на “А” заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК от 19.03.2009 г. и е издаден изпълнителен лист, Варненски окръжен съд е приел, че същото е недопустимо, тъй като заявлението е подадено от клон на търговско дружество /чуждестранно/, който съгласно българското законодателство не разполага с правосубектност и поради това не може да бъде страна в процеса.
Независимо от факта, че с определението на въззивния съд частично е прекратено заповедното производство, това определение не е от кръга на актовете по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, в какъвто смисъл неправилно се поддържа от частния жалбоподател. Доколкото прекратяването е част от осъществяваната от въззивния съд, в качеството му на инстанция по същество, проверка за законосъобразност на първоинстанционните актове, то постановеното от него определение следва да се счита включено в актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Ето защо, подадената от “А” А. Е. жалба има характер на частна касационна жалба, а не на частна жалба, и следователно допускането й до разглеждане е обусловено от наличието на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая тези предпоставки не са налице.
С оглед мотивите на въззивното определение, поставеният от частния касатор въпрос се явява значим за конкретното дело, тъй като предопределя неговия изход. По отношение на този въпрос, обаче, не е осъществено специалното изискване на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – решаването му да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Както правната доктрина, така и съдебната практика е дала категоричен и еднозначен отговор на въпроса за правосубектността на клона на търговското дружество. В множество актове на Върховен съд и Върховен касационен съд /решение № 415 от 30.03.1994 г. по гр. д. № 1270/1993 г. на Върховен съд, V г. о., решение № 44 от 27.03.1997 г. по ф. д. № 3/1997 г. на ВКС, V г. о., решение № 1* от 03.07.2002 г. по гр. д. № 1334/2001 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 1* от 19.06.1998 г. по гр. д. № 962/1998 г. на ВКС, V г. о. и др./ последователно се приема, че статут на юридическо лице притежават единствено търговските дружества, но не и техните клонове, поради което последните не могат да бъдат страна в процесуалното правоотношение. Липсата на противоречие по поставения от частния жалбоподател въпрос е констатирана и в постановеното по реда на новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г. определение № 141 от 02.02.2009 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. на ВКС, І т. о. И доколкото обжалваният акт е съобразен с цитираната практика, то липсва основание същият да бъде допуснат до касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1* от 25.06.2009 г. по ч. т. д. № 737/2009 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: