4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
С., 12.01.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 731/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1572 от 28.06.2011 г. по ч. гр. д. № 964/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 2915 от 11.04.2011 г. по гр. д. № 11119/2010 г. С първоинстанционния акт е върната подадената от същото дружество искова молба срещу [община] за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК съществуването на правоотношение между страните по делото, възникнало въз основа на договор за концесия от 14.01.2002 г.
Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си за наличие на правен интерес от предявения установителен иск, като счита, че същият произтича от възможността установените по съдебен ред права на концесионера да бъдат противопоставени на трети лица и по-конкретно на бъдещия приобретател на концесионния обект, както и с оглед лицензията му за осъществяване на дейност като професионален футболен клуб.Освен това, допустимостта на иска е обоснована и с твърдението, че спорът за съществуването на договор е преюдициален по отношение евентуални претенции за неизпълнението му, а така също и с отговорността за съдебните разноски.
Именно с въпроса за допустимостта на иска за установяване съществуването на договорни правоотношения е аргументирано и допускането на касационното обжалване, като същото се поддържа на всички предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК основания. В подкрепа на твърдението за противоречие на обжалваното решение с практиката частният касатор се позовава на решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр. д. № 888/1984 г. на ВС, І г. о.; решение № 2004 от 16.11.1984 г. по гр. д. № 1002/1984 г. на ВС, І г. о. и решение № 670 от 31.03.1997 г. по гр. д. № 196/1996 г. на ВКС, ІV г. о., а в подкрепа на твърдението за противоречиво решаване на въпроса – на определение от 18.03.2009 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е върната подадената от [фирма], [населено място] срещу [община] искова молба за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК съществуването на правоотношение между страните по делото, възникнало въз основа на договор за концесия от 14.01.2002 г., въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим. Недопустимостта на претенцията е обоснована, от една страна, с липсата на правен интерес за ищеца да предяви установителен иск, като в тази връзка е посочено, че с оглед твърденията за неизпълнение на поетите от ответната община задължения на процесния концесионен договор, правата на ищеца могат да бъдат защитени с осъдителен иск за пряко изпълнение или с иск за обезщетение за неизпълнение. От друга страна, недопустимостта на производството е мотивирана и с наличието на висящ спор между същите страни на същото основание, по което е образувано ч. т. д. № 729/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от частния касатор въпрос е обуславящ изхода на делото, но по отношение на него не е осъществено нито едно от основанията по ч. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Неоснователно е твърдението за противоречие на обжалвания акт с практиката на ВС/ВКС. По-конкретно: решение № 753 от 24.06.1985 г. по гр. д. № 888/84 г. на ВС, І г. о. е поставено при факти и обстоятелства, напълно различни от тези по настоящото дело – същото касае обявяване нищожността на нотариален акт, издаден по реда на чл. 20 ЗСГ /отм./, а решение № 2004 от 16.11.1984 г. по гр. д. № 1002/84 г. на ВС, І г. о. и решение № 670 от 31.03.1997 г. по гр. д. № 196/96 г. на ВКС, ІV г. о. са неотносими към поставения като значим въпрос. Съществен за първото дело е въпросът, допустимо ли е претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН да бъде предявена в самостоятелно производство извън това за делбата, а за второто дело – допустим ли е иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху земеделска земя към момента на внасянето й в ТКЗС.
Липсва противоречие също между въззивното определение и постановеното от Кюстендилски окръжен съд определение от 18.03.2009 г., доколкото не е налице идентичност на разгледаните случаи – видно от мотивите на посоченото определение, предметът на спора е различен, тъй като при него не е налице неизпълнение на облигационното правоотношение от страна на ответника, както е в настоящата хипотеза и освен това е осъществено административно производство по реда на чл. 56 ЗУТ. Ето защо, не може да се счете за доказано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
На последно място, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за допустимостта на иска за установяване съществуването на облигационно правоотношение е налице и последователна практика на ВКС, в т. ч. и имаща задължителен характер, част от която е цитираното във въззивния акт определение № 63 от 10.02.2009 г. по ч. гр. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІV г. о.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1572 от 28.06.2011г. по ч. гр. д. № 964/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: