5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 728
София, 22.11.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 357/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С. с.” АД, гр. София срещу решение № 1558 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 1864/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, VІ-9 състав решение № 341 от 13.04.2009 г. по т. д. № 437/2008 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от Държавно предприятие “Ф. З.” срещу “С. .” АД, гр. София обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 79 ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 10 593.75 лв. – обезщетение за частично неизпълнение на Договор за възлагане на обществена поръчка за доставка на семена за селското стопанство изх. № 001-П-43/22.01.2007 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 725.45 лв. – законна лихва за забава върху първата сума за периода от 31.08.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.02.2008 г.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода на въззивиня съд за частично неизпълнение на поетите от “С. – С.” АД задължения, обосноваващо ангажиране отговорността му за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди, като се поддържа становище, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства, сочещи, че виновен за неизпълнението е самият ищец, който не е направил заявките за доставка на семената в предвидения в договора срок. Според касатора, решаващият състав неоснователно е приел, че не е настъпило прекратяване на договора с разменените между страните писма, съответно – писмо изх. № 137 от 17.10.2007 г. и писмо изх. № 527/28.08.2007 г., както и че отговорността му за неизпълнението не е ограничена от уговорената между страните парична гаранция в размер на 5% от стойността на целия договор. Изрично оплакване е релевирано и по отношение отказа да бъде допусната поисканата във въззивното производство икономическа експертиза, която да установи дали закупените от възложителя на поръчката семена се различават от договорените и недоставени семена и какви са били пазарните цени на едните и другите семена. Касаторът квалифицира този отказ като съществено процесуално нарушение, което го е лишило от възможността да установи твърдението си, че ищецът не е положил грижата на добър стопанин, за да избегне или намали вредите от частичното неизпълнение на процесния договор.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК /неправилно посочени ал. 1 и ал. 3/, като се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния съд и че случаят е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – Държавно предприятие “Ф. За”, гр. София – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В депозирания писмен отговор от 13.04.2010г. са изложени съображения по съществото на касационната жалба с искане същата да бъде оставена без уважение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /последният – частично/, въззивният съд е приел за безспорно установено частично неизпълнение на сключения между страните Договор за възлагане на обществена поръчка за доставка на семена за селското стопанство изх. № 001-П-43/22.01.2007 г и по-конкретно – че не е изпълнена направената от Държавно предприятие “Ф. Затворно дело” заявка за доставка на семена за есенните култури. С оглед на това е направен извод, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на изпълнителя за заплащане на обезщетение по реда на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД в размер на разликата между договорената цена на недоставените семена и цената, заплатена от възложителя, за закупените от трети лица семена, при приспадане на уговорената в чл. 16 на договора парична гаранция в размер на сумата 3 335 лв. Решаващият състав е преценил възражението на ответника по исковете за прекратяване на процесния договор с изпратеното от него писмо изх. № 137/17.10.2007 г. като неоснователно, предвид неизправността на същия. Липса на прекратителен ефект е приета и по отношение на изпратеното от възложителя писмо изх. № 527/28.08.2007 г., доколкото в него не е обективирано изявление за прекратяване на облигационната връзка, а само са посочени последиците в случай на неизпълнение от страна на доставчика. Въззивната инстанция не е споделила становището за недължимост на претендираното обезщетение поради неполагане на дължимата грижа на добрия търговец от страна на от възложителя, като е счела за проява на тази грижа предприетите от него действия за спешно закупуване на семена от трети лица. Отчитайки специфичния обект на доставката /семена за посев/ и фактът, че същите се заявяват значително по-рано от самото им доставяне, решаващият състав е счел, че представените от ответника фактури с отразени по-ниски цени от тези, по които ищецът е закупил семената от трети лица през м. октомври 2007 г., не доказват твърдението на ответника, че семената са могли да бъдат закупени на по-ниски цени и съответно – че вредите от неизпълнението на процесния договор са в по-малък размер. С оглед посочения в заявката от 29.01.2007 г. срок за доставка 30.08.2007 г., като основателна е преценена и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неизпълнение на договора по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 31.08.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Преди всичко, следва да се отбележи, че макар формално да е изпълнено изискването на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, същото не позволява да бъде извършена преценка относно наличието на визираните в закона предпоставки, с оглед поддържаните от касатора основания – чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението изобщо не е посочен конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според касатора е съществен за изхода на спора. Освен позоваване на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, изложението съдържа единствено напълно неаргументираното твърдение, че въззивното решение е в противоречие с практиката на Върховен съд и че случаят е от значение за точното прилагане на закона. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на конкретно посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос е напълно достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да бъде обсъждано наличието на поддържаните основания по чл. 280 ГПК.
Отделно от това, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изобщо не би могло да бъде преценено, тъй като не е посочено на кои актове на Върховен съд противоречи въззивното решение, а що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същото не следва да се счита надлежно заявено и пораждащо задължение за касационната инстанция за обсъждането му. В т. 4 от цитираното тълкувателно решение е указано, че значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, докато в случая касаторът твърди само част от това основание – значение за точното прилагане на закона.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 676.38 лв., определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1558 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 1864/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА “С. с.” АД, гр. София, бул. “Г.. Д. Н.” № 1 да заплати на Държавно предприятие “Ф. З.”, бул. “Г.. С.” № 21 юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 676.38 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: