2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 03.10.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3586/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № V-1029 от 17.04.2013 г. по в. гр. д. № 132/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е допълнено постановеното по същото дело определение № V-659 от 12.03.2013 г. в частта за разноските, като частният касатор е осъден да заплати такива на другата страна по спора – П. К. П..
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба – П. К. П. от [населено място] – оспорва същата по съображения в писмен отговор от 12.072013 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане по търговска сделка /запис на заповед/ е 2 222.51 лв., т. е. под установения в закона минимален размер. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху обжалваното въззивно определение.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният касатор следва да заплати на ответника направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по договор от 08.07.2013г., чието плащане се удостоверява от представената фактура № 320 от 10.07.2013 г. и фискален бон от същата дата.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № V-1029 от 17.04.2013 г. по в. гр. д. № 132/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на П. К. П. от [населено място],[жк], вх. 3, ет. 5 разноски за настоящото производство разноски в размер на сумата 100 /сто/ лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: