3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София,31.03. 2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 189/2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. Л. от[населено място] срещу определение № 9623 от 22.06.2010г. по гр. д. № 2365/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от същото лице молба, съдържаща се във възражение по чл. 423 ГПК вх. № 579/15.01.2010 г., за прекратяване на изп. д. № 220098380405555 по описа на Частен съдебен изпълнител М. Б., рег. № 838, с район на действие – района на СГС.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението на Софийски градски съд е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка във връзка с редовността на връчването на заповедта за изпълнение и във връзка с допустимостта за обжалване действията на частния съдебен изпълнител.
Ответникът по частната жалба – [фирма],[населено място] – оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 03.12.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на В. К. Л. от[населено място] за прекратяване на изп. д. № 220098380405555 по описа на Частен съдебен изпълнител М. Б., рег. № 838, с район на действие – района на СГС, образувано въз основа на издаден срещу нея изпълнителен лист по заповед за изпълнение от 29.08.2009 г., въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като прекратяването на изпълнителното производство е правомощие на съдебния изпълнител.
Определението е правилно.
При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Действията по започване, спиране и прекратяване на изпълнителното производство, посочени в Глава Тридесет и осма на ГПК, са действия, предоставени в изключителната компетентност на съдебния изпълнител. Прекратяването на изпълнителното производство е предмет на изрична регламентация в чл. 433 ГПК – както по отношение на предпоставките, така и по отношение на акта, с който то се извършва. Доколкото законът е предвидил, че изпълнителното производство се прекратява „с постановление”, очевидно е, че компетентен за извършването на това действие е именно съдебният изпълнител. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК, в която прекратяването на принудителното изпълнение изрично е посочено като действие на съдебния изпълнител. Ето защо, въззивният съд правилно е преценил, че не е в правомощията му да се произнася по отправеното до него искане за прекратяване на изпълнителното производство, образувано срещу молителката В. К. Л.. Поради това, определението, с което това искане е оставено без разглеждане, следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до останалите доводи в частната жалба, същите не подлежат на обсъждане, тъй като касаят частта от въззивния акт, която е изключена от касационен контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9623 от 22.06.2010г. по гр. д. № 2365/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „Г” отделение в обжалваната му част, с която е оставена без разглеждане подадената от В. К. Л. молба за прекратяване на изп. д. № 220098380405555 по описа на Частен съдебен изпълнител М. Б., рег. № 838, с район на действие – района на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: