3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
С., 21.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 296/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 52 от 06.01.2012 г. по т. д. № 382/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която не е уважена молбата на същото дружество за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, разноски за отлагане на делото за съдебно заседание на 28.09.2011 г. и разноски за въззивното производство за разликата над 1 525.88 лв. до 11 032.92 лв.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се твърди неправилност на въззивния акт в посочената му част и се иска неговата отмяна поради противоречие със закона.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество – същата е частично основателна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че доколкото ответникът по въззивната жалба е направил своевременно /в отговора на жалбата/ искането си за присъждане на разноски за въззивното производство и предвид изхода на делото – потвърждаване изцяло на обжалваното от [фирма], [населено място] решение, на същия се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е представляван от юрисконсулт, които разноски възлизат на сумата 1 525.88 лв., определена съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради липсата на доказателства за разноски, направени за определени процесуални действия, такива не са присъдени за отлагане на съдебното заседание. По отношение искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство съдът е счел същото за неоснователно, като е съобразил, че такова искане не е направено и това е било взето предвид в първоинстанционното решение, което обаче не е било обжалвано от [фирма] в частта за разноските.
Настоящият състав намира, че атакуваното определение е частично неправилно.
Макар да се е позовал на относимата в случая разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въззивният съд неправилно е изчислил дължимата на ответника сума за адвокатско възнаграждение. С оглед общата цена на исковете, които са отхвърлени изцяло – 161 382 лв., възнаграждението, което следва да бъде присъдено на [фирма] за въззивното производство, възлиза на сумата 3 677.64 лв., а не на приетата от въззивния съд сума 1 525.88 лв. Ето защо, след частична отмяна на атакуваното определение, на същия следва да бъде присъдена допълнително сумата 2 151.76 лв. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, обосновано с разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че дължимите му за въззивното производство разноски са в размер на сумата 11 032.92 лв. Както изрично е посочено в тази норма, същата е приложима само в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, т. е. при намаляване на договореното адвокатско възнаграждение поради прекомерност, но не и в хипотезата на чл. 78, ал. 8 ГПК, каквато е настоящата.
По отношение на разноските за първоинстанционното производство и разноските за отлагане на делото за съдебно заседание на 28.09.2011 г., обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователността на искането за присъждане на разноски за отлагане на делото от съдебно заседание на 02.03.2011 г. произтича от липсата на доказателства за извършването на допълнителни разноски от страна на ответника, а на искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство – от обстоятелството, че същото не може да бъде направено едва във въззивното производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 52 от 06.01.2012 г. по т. д. № 382/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която не е уважена молбата на [фирма] за присъждане на разноски за въззивното производство за разликата над 1 525.88 лв. до 3 677.64 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] допълнително сумата 2 151.76 лв. /две хиляди сто петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 52 от 06.01.2012 г. по т. д. № 382/2010 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: