5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
София, 22.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 998/2010
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. Н. от[населено място] против определение № 9905 от 06.07.2010 г. по ч. гр. д. № 2535/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивно отделение, с което е потвърдено протоколно определение от съдебно заседание на 15.10.2009 г. по гр.д. № 17322/2008 г. на Софийски районен съд, 61 състав. С първоинстанционния акт е оставена без уважение молбата на Г. А. Н. по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на писмен отговор на депозираната срещу нея искова молба.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че не са налице предпоставките за възстановяване срока за подаване на писмен отговор по чл. 131 ГПК. Според частната касаторка, съдът не е обсъдил вида и тежестта на претърпяната травма, довела до невъзможност за придвижването й в продължителен период от време и до необходимостта от спазването на постелен режим, а е обсъждал обстоятелства, които са ирелевантни за спора, а именно – че увреждането е претърпяно след като са били изтекли първите две седмици от срока по чл. 131 ГПК и че молбата за възстановяване на срока за писмен отговор е подадена в рамките на определения на жалбоподателката 45-дневен режим за ненатоварване на увредения крак.
Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обосновано с твърдението, че същото съдържа произнасяне по следните значими въпроси: 1. може ли да се приеме, че страната е имала възможност да организира защитата си, когато здравословното й състояние не е позволявало да се придвижва и се е нуждаела от постелен режим; 2. може ли съдът да приеме, че са били налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК и независимо от това да откаже да възстанови пропуснатия срок; 3. може ли съдът да предостави възможност на страната да извърши процесуалните действия, визирани в хипотезата на чл. 133 ГПК, когато пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, без да бъде възстановен срокът за извършване на процесуалното действие по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с определение № 205 от 11.05.2009 г. по ч. гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., а по отношение на останалите – че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма],[населено място] – моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор от 09.12.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, въззивният съд е приел, че получената от ищцата травма – счупване на глезенна става – представлява особено непредвидено обстоятелство, но че то не е било пречка същата да организира защитата си по заведеното срещу нея дело, в т. ч. да подаде своевременно отговор на исковата молба. Този извод е направен, като съдът е отчел факта, че счупването е станало около две седмици, след като е започнал да тече едномесечният срок по чл. 131 ГПК, в който период ищцата, при проявена достатъчна грижа, би могла да извърши посоченото процесуално действие. Отделно от това, решаващият състав е преценил, че и в останалата част от срока /около две седмици/ ищцата отново е имала възможност да организира защитата си, тъй като лекарското предписание е било да не натоварва крайника, което обаче не означава, че тя не е могла да се придвижва. Според съда, страната е могла да упълномощи адвокат, както и да подаде отговора по пощата или чрез приносител или да поиска удължаване на срока. В подкрепа на извода, че в оставащата част от едномесечния срок ищцата е могла да подаде отговор на исковата молба е изтъкнат и фактът, че молбата за възстановяване на срока е подадена в рамките на определения на ищцата 45-дневен срок за ненатоварване на увредения крак и предвид липсата на доказателства, че този срок съвпада с предписания й постелен режим.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от частната касаторка въпрос – може ли съдът да приеме, че са били налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК и независимо от това да откаже да възстанови пропуснатия срок – не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на него не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обуславящ изхода на делото. Въззивният съд е приел, че увреждането на ищцата действително представлява особено непредвидено обстоятелство, но липсва извод, че то не е могло да бъде преодоляно от страната. Напротив, аргументите на съда са в обратен смисъл, а именно – че увреждането не е било от такова естество, че да е препятствало подаването на писмен отговор или упълномощаването на адвокат за това. Следователно, доколкото не съответства на изложените от съда съображения, посоченият въпрос не може да се разглежда като значим за спора.
По отношение на останалите два въпроса изискването за значимост е налице, но лисват допълнителните предпоставки, специфични за поддържаните конкретни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Недоказано е твърдението, че въпросът – съществувала ли е възможност за ищцата да организира защитата си, когато здравословното й състояние не е позволявало да се придвижва и се е нуждаела от постелен режим – е решен в противоречие с представеното определение на ВКС. Видно от мотивите на този акт, разглежданият в него случай не може да се счете за сходен с настоящия, тъй като фактите, имащи значение за преценката относно предпоставките по чл. 64, ал. 2 ГПК, са съвсем различни. Различието е във вида на заболяването, представляващо особено непредвидено обстоятелство; в начина на лечението; в момента на настъпване на заболяването, с оглед началото на пропуснатия срок, както и в продължителността на този срок. Посочените различия обосновават съответно и различието в правните изводи на съда във всеки от двата акта, поради което не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие между тях.
Предпоставките за допускане на касационното обжалване не са осъществени и по отношение на въпроса, касаещ предоставянето на възможност на страната да извърши процесуалните действия, визирани в хипотезата на чл. 133 ГПК, когато пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, без да бъде възстановен срокът за извършване на процесуалното действие по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК. Липсата на съдебна практика не може да обоснове поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като посочените разпоредби са напълно ясни и не допускат тълкуване в смисъл, различен от този, че уважаването на всяко искане на страната за извършване на дължимо от нея процесуално действие, след като предвиденият в закона срок е изтекъл, по необходимост предпоставя да бъде възстановен пропуснатият срок, което се осъществява единствено чрез провеждане на специалното производство по чл. 64 и сл. ГПК.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 9905 от 06.07.2010 г. по ч. гр. д. № 2535/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-а въззивно отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: