5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
С.,10.05.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 783/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 523 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 887/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Благоевградски окръжен съд решение № 146 от 08.09.2010 г. по гр. д. № 50/2006 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от застрахователното дружество срещу Р. П. М. от [населено място], Ж. Л. М. от [населено място], М. Г. П. от [населено място], Б. Р. И. от [населено място] и К. Р. М. от [населено място], всички в качеството им на наследници на Г. Р. П., субективно съединени регресни искове с правно основание чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за солидарно заплащане на сумата 35 000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 4307213050097/2005 г.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводът на съда за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответниците по исковете поради направен от всеки от тях отказ от наследството на виновния за процесното ПТП водач Г. Р. П. е в противоречие със събраните по делото доказателства, сочещи на привидност и нищожност на отказа от наследство. Релевира изрично оплакване и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводстените правила, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства и на заявеното още в първоинстанционното производство възражение за нищожност на отказа от наследство.
Именно с въпросите за действителността на направения от ответниците по исковете отказ от наследство и за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните е аргументирано и допускането на касационното обжалване. По отношение на първия въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а по отношение на втория въпрос – че е решен в противоречие с практиката на съдилищата.
Ответниците – Р. П. М. от [населено място] и Ж. Л. М. от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения в писмен отговор от 15.07.2011 г.
Останалите ответници – М. Г. П. от [населено място], Б. Р. И. от [населено място] и К. Р. М. от [населено място] – не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] срещу наследниците на Г. Р. П. регресни искове по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за заплащане на сумата 35 000 лв., представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от ПТП по щета № 4307213050097/2005 г., въззивният съд е приел, че макар да са осъществени всички предпоставки по чл. 81 ЗЗ /отм./ и чл. 19, ал. 1, т. 2 НЗЗ /отм./ за възникване регресното право на застрахователя срещу причинилия процесното пътно-транспортно произшествие Г. Р. П. /починал при същото/, отговорността на ответниците Р. П. М., Ж. Л. М., М. Г. П., Б. Р. И. и К. Р. М. не може да бъде ангажирана, тъй като поради направения отказ от наследство те нямат качеството на негови наследници. Като неоснователно решаващият състав е счел възражението на ищеца, че отказите от наследство са нищожни, защото са извършени по повод на делото. В тази връзка е изразено разбирането, че само по себе си обстоятелството, че отказите на родителите Р. П. и Ж. М. са направени след получаване на поканата за възстановяване на платената от застрахователя сума, а отказите на М. Г. П., Б. Р. И. и К. Р. М. – след предявяване на исковете, не може да се приеме като основание за тяхната нищожност, тъй като всеки наследник е свободен в правото си при предявена срещу него претенция за задължения на наследодателя му да прецени дали да приеме или да се откаже от наследството, с оглед включените в него права и задължения, като единственото ограничение е наследството да не е било вече прието от извършилия отказа наследник. Въззивният съд е приел, че в случая тази хипотеза не е налице, тъй като от представените по делото доказателства не се установява ответниците да са извършили действия, сочещи на приемане на наследството на починалия Г. Р. П. – от представените удостоверения от Службата по вписванията, [населено място] при Агенция по вписвания, [населено място] се установява, че за периода 07.11.2005 г. – 07.07.2009 г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидите на ответниците Р. П. М., Ж. Л. М., М. Г. П. и К. Р. М., а извършените по отношение на ответницата Б. Р. И. две вписвания касаят покупка на недвижим имот и учредяване на ипотека върху недвижим имот, който е съпружеска имуществена общност на посоченото лице, а не е част от наследството на Г. Р. П..
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
На първо място, поставените от касатора въпроси не отговарят на общото изискване за допускане на касационния контрол, а именно – да са обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посочената задължителна съдебна практика, материалноправният или процесуалноправният въпрос, с който се обосновава допускането на касационния контрол, трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая, обаче, решаването на въпроса за валидността на направените от ответниците откази от наследство е резултат именно на извършената от въззивната инстанция преценка на събраните по делото доказателства във връзка с твърдението на ищеца, че отказите са направени след като вече наследството е било прието. Следователно, изводите, до които е достигнал съдебният състав въз основа на този анализ на доказателствата, са относими към правилността на постановения от него акт, поради което и в съответствие с цитираното тълкувателно решение същите могат да бъдат проверявани едва при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК, но не и в производството по допускане на касационното обжалване. От обстоятелството, че доводите за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК представляват по своята същност оплаквания за процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които също са относими само към основателността на касационната жалба, произтича отсъствието на общата предпоставка и по отношение на поставения от касатора процесуално-правен въпрос.
Отделно от изложеното, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и поради недоказаност на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, заявени по отношение на всеки от двата въпроса. Доколкото касаторът не е посочил конкретна съдебна практика по въпроса, свързан с действителността на отказа от наследство, не е налице основанието по чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК. От друга страна, поради това, че нормите на чл. 49 и чл. 50 ЗН са напълно ясни и прилагането им не провокира противоречиво тълкуване, отстранимо чрез произнасяне от Върховен касационен съд със задължителен за долустоящите на него съдилища акт, не може да се счете за осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е доказано и твърдението на касатора за противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата. Въззивният акт не е в отклонение от представените решения, постановени от ВС/ВКС по реда на отменения ГПК, съдържащи произнасяне относно задължението на съда да обсъди всички заявени от страните доводи и възражения. Напротив, въззивният съд се е произнесъл по възражението на застрахователното дружество за нищожност на направените от ответниците откази от наследството на виновния за процесното ПТП водач, като е извършил обстоен анализ на представените в тази връзка писмени доказателства. Що се отнася до правилността на преценката му, както бе посочено по-горе, същата не е предмет на настоящото производство и поради това не следва да бъде обсъждана.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 523 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 887/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: