4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София,02.06.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1431/2014
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. Д. от [населено място] против определение № VІ-53 от 09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6/2014 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалвания акт е отменено постановеното от Царевски районен съд определение № 249 от 22.10.2013 г. по гр. д. № 96/2013 г., с което е оставено без уважение възражението на ответника по исковете Г. Д. Д. за местна неподсъдност на спора, като делото е изпратено за разглеждане на местно компетентния съд – Софийски районен съд.
Частният касатор поддържа, че атакуваното определение е постановено по недопустима частна жалба, аргументирайки това свое становище с твърдението, че същата е насочена срещу акт, постановен по възражение не на нейния подател – ответника по исковете Г. Д. Д., а на лице ( [фирма]), което не е страна по делото. Освен това, релевира доводи и за неправилност на обжалваното определение поради допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съобразяването на доказателство, касаещо възражението за неподсъдност (копие от личната карта на ответника Г. Д.), което не е представено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, а едва с частната му жалба.
Като обосноваващи допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовно/недопустимо възражение поради това, че изхожда от представител на лице, което не е страна по делото, но който представител е упълномощен и от ответника по делото съгласно съдържанието на представеното по делото пълномощно), допустимо ли е въззивният съд да приеме за разглеждане частна жалба, подадена вече от надлежната страна-представител на ответника, с която се обжалва определение, постановено по молба, подадена от ненадлежна страна; 2. Допустимо ли е пред въззивния съд с подадена частна жалба от надлежна страна да се отстрани нередовност на подадено възражение за подсъдност от ненадлежна страна поради това, че изхожда от лице, което не е страна по делото и поради това, че не е подкрепено с доказателства в разрез с разпоредбата на чл. 119, ал. 4 ГПК, която изисква едновременно с възражението да се представят и доказателства за обстоятелствата, на които се основава то, с мотив на въззивния съд, че нередовностите на възражението са отстранени, тъй като от съдържанието на частната жалба може да се направи извод, че възражението за подсъдност се поддържа; 3. След като пред първоинстанционния съд не е представено доказателство по чл. 119, ал. 4 ГПК, възможно ли е постановяването от въззивния съд на обоснован съдебен акт, по силата на който да се уважи възражение за липса на местна подсъдност; 4. След като първоинстанционният съд, пред който е направено възражение за подсъдност, не го е уважил поради това, че същото не е било подкрепено с никакви доказателства по чл. 119, ал. 4 ГПК и тази нередовност е отстранена пред въззивния съд с подадената частна жалба, допустимо ли е приемането и обсъждането на това доказателство поради това, че същото все пак е представено в срока за представяне на възражение – срока за отговор на исковата молба и съответно възможно ли е постановяването от въззивния съд на обоснован съдебен акт, по силата на който да се уважи възражение за липса на местна подсъдност; 5. Кой е компетентният съд да разгледа възражение за подсъдност”.
Ответникът по касация – Г. Д. Д. – изразява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на частната касационна жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 24.04.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да отмени първоинстанционното определение и да уважи направеното от ответника по исковете Г. Д. Д. възражение за местна неподсъдност на образуваното пред Царевски районен съд дело и да го изпрати за разглеждане на Софийски районен съд, решаващият въззивен състав е приел, че са налице предпоставките на чл. 105 ГПК, доколкото от приложеното към частната жалба копие от личната карта на ответника Г. Д. Д. се установява, че постоянният адрес на същия е в [населено място]. Като неоснователен съдът е преценил довода на ответника по частната жалба Д. Г. Д., че възражението за местна подсъдност е недопустимо поради заявяването му от неучастващо в делото лице – [фирма], приемайки, че същото е било нередовно и че е следвало да бъде дадено указание на пълномощника адвокат К. да уточни от чие име е направено то и на коя от хипотезите на чл. 105 ГПК се позовава. Тъй като тази нередовност е отстранена с частната жалба и доколкото това е станало преди изтичането на срока за отговор на исковата молба, решаващият състав е счел, че независимо от представянето му след срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, приложеното към частната жалба доказателство, касаещо възражението за местна подсъдност, трябва да бъде съобразено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, но не по поставените от частния касатор въпроси, а с оглед преценката за вероятна недопустимост на въззивния акт, за която касационната инстанция е длъжна да следи служебно, съгласно указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, като приема следното:
Процесуалните действия по делото се извършват от страните лично или чрез техния представител (законен или по пълномощие). Само такова процесуално действие е редовно и поражда задължение за съда да го вземе предвид. В случая, възражението за местна неподсъдност на спора е заявено с молба вх. № 3414 от 21.10.2013 г., подписана от адвокат Д. К.. В същата обаче е посочено, че се подава от името на [фирма], действащо чрез неговия управител и едноличен собственик на капитала Г. Д. Д.. На този извод сочи и твърдението в молбата, че искането за изпращане на делото на Софийски районен съд е с оглед „промени относно адреса и седалището на фирма [фирма]”. Следователно, касае се за процесуално действие, извършено не от страната по делото, който е физическото лице Г. Д. Д., а от търговското дружество [фирма], нямащо такова качество. Поради това, не може да се счете, че е налице надлежно сезиране на съда с възражение за местна неподсъдност, както неправилно е приела въззивната инстанция. Произнасянето по това възражение е недопустимо, което обуславя съответно недопустимост на въззивното определение и налага неговото обезсилване и оставяне на подадената от [фирма] молба, с която е направено възражението, без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № VІ-53 от 09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 6/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 3414 от 21.10.2013 г., подадена от името на [фирма], [населено място].
ВРЪЩА делото на Царевски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: