3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
С., 17.04.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 198/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 13277 от 19.09.2011г. по ч. гр. д. № 9485/2011 г. на Софийски градски съд, ІV А отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 42 състав разпореждане от 03.06.2011 г. по гр. д. № 40784/2009 г. за връщане на депозираната от същото дружество въззивна жалба.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение, като неправилно. Поддържа становище, че указанията за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба не са му съобщени надлежно и съответно не е започнал да тече срок за отстраняването им, тъй като при връчването на призовката с тези указания не са спазени изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК и по-конкретно – същата е получена от лице, което не е служител в Дирекция „Правна”, в какъвто смисъл е отбелязването в нея. Според касатора, при преценката относно редовността на връчването съдът не е взел предвид данните от представеното с частната жалба поименно щатно разписание, от което се установява, че в Дирекция „Правна” на [фирма] няма лице с посоченото от призовкаря име „Г. Т.” и заемащо посочената длъжност „Директор Дирекция „Правна”.
С процесуално-правния въпрос, свързан с „прилагането на нормата на чл. 50, ал. 3 ГПК за начина на връчване на съобщения и призовки на търговци и юридически лица” частният касатор обосновава и допускането на касационното обжалване, като твърди, че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и по-конкретно – с определение № 192 от 19.02.2010 г. по . т. д. № 65/2010 г. на І т. о.
Ответникът по частната касационна жалба – ЗД [фирма], [населено място] и третото лице-помагач – П. Д. от [населено място] – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането за връщане на подадената от [фирма], [населено място] въззивна жалба срещу постановеното от СРС, 42 състав решение по гр. д. № 40784/2009 г., въззивният съд е счел, че указанията за отстраняване на нередовността й, дадени от първоинстанциониня съд с разпореждането му от 28.04.2011 г., са били надлежно съобщени на въззивника. С оглед удостовереното от длъжностното лице-призовкар, че призовката е получена и подписана от лицето Г. Т. на длъжност „и. д. директор Дирекция „Правна”, решаващият състав е приел за изпълнени изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК. Като неоснователно в тази връзка е преценено възражението, че призовката е получена от лице, което не работи в посочената дирекция – факт, установен от представеното копие от щатното разписание на същата. Според въззивния съд, за редовността на връчването не е необходимо получателят да е служител от съответната дирекция, а е достатъчно, че към датата на връчване на призовката в дружеството има лице с тези имена и то е изпълнявало съответна длъжност при жалбоподателя.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Доколкото е от решаващо значение за изхода на конкретното дело, поставеният от частния касатор въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но по отношение на него липсва поддържаното основание за достъп до касационен контрол – това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Определението на ВКС, с което е аргументирано посоченото основание, съдържа произнасяне по въпрос, какъвто изобщо не е релевантен за настоящото дело, а именно – редовно ли е връчването, ако получилият съобщението е в трудово правоотношение и с работодател, различен от страната по делото. В случая, същественият въпрос е дали получилото призовката лице Г. Т. е служител в дружеството, съответно в неговата Дирекция „Правна”. Изводът за това, обаче, е обусловен от преценката на представеното от частния жалбоподател писмено доказателство – извлечение от щатно разписание на Дирекция „Правна”, правилността на която е предмет на самото касационно производство и не може да бъде проверявана на етапа на допускането му, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 13277 от 19.09.2011г. по ч. гр. д. № 9485/2011 г. на Софийски градски съд, ІV А отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: