5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
София, 28.11.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1675/2013 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 09.01.2013 г. по в. т. д. № 506/2012 г. на Шуменски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Шуменски районен съд решение № 597 от 04.07.2012 г. по гр. д. № 1747/2011 г., изцяло са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата 22 348 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за наем от 01.10.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 6 783.79 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 03.10.2008 г. до датата на завеждане на делото – 05.05.2011г.
К. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че наличието на влязло в сила решение, с което са уважени предявените от [фирма], [населено място] срещу него частични искове, не обосновава извод, че искът за останалата (т. е. за неприсъдената по приключилото дело) част от обезщетението за вреди е доказан по основание и че ищецът по настоящото дело е освободен от задължението да установи конкретния размер на вредите. Основното оплакване в касационната жалба е срещу определението, с което въззивният съд е допуснал изслушване на агротехническа експертиза за определяне размера на вредите, с твърдението, че не са налице предпоставките на чл. 162 ГПК. Освен това, несъгласие е изразено и с отказа на съда да уважи направения отвод на вещото лице на основанията по чл. 22, т. 5 и т. 6 ГПК във връзка с чл. 196, ал. 1 ГПК по съображения, че същото е изготвило заключението и по приключилото между страните предходно дело по частичните искове.
Като релевантни за допускането на касационното обжалване касаторът поставя въпросите: „1. След като със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно удостоверените общи правопораждащи факти по частичния иск, следва ли да се приеме, че искът за останалата част от вземането е установен в своето основание по смисъла на чл. 162 ГПК; 2. Налице ли е пречка съдия, участвал в решаването на делото по частичния иск, да участва в процеса по иска за останалата част от вземането; 3. Какво следва да се разбира под вземане на участие на вещото лице при решаване на делото в друга инстанция”.
По отношение на първия въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 664 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 1723/2008 г. на ІІ г. о.; решение № 167 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 364/2010 г. на І г. о. и решение № 89 от 11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г. на І т. о., а по отношение на останалите два въпроса – че решаването им е „от значение за точното прилагане на закона”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 13.03.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 82 ЗЗД за сумата 22 348 лв. – обезщетение за неизпълнение на договор за наем от 01.10.2007 г. под формата на претърпени загуби, въззивният съд е приел, че същият е доказан както по основание, така и по размер. Решаващият състав е взел предвид факта, че с влязло в сила решение по т. д. № 35/2009 г. на Шуменски окръжен съд [фирма], [населено място] е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 26 000 лв. по предявен частичен иск за вреди от неизпълнение на същия договор за наем, като предмет на настоящото дело е остатъкът от претърпените вреди. Като се е позовал на задължителната практика на ВКС – постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 89 от 11.07.2011 г. по т. д. № 716/2010 г. на І т. о., че при предявен частичен иск със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи спорното право факти относно основанието на иска, очертани от хипотезиса на правната норма, въззивният съд е преценил, че такива факти в случая са наличието на валидно наемно правоотношение между страните и незаконосъобразното изземване на имота от наемодателя [фирма]. С оглед изричното изявление на ответника по иска, че не оспорва собственото си неизпълнение на процесния договор и осъществяването на твърдяните от ищеца агротехнически мероприятия, а оспорва единствено размера на исковите претенции, с определение от 16.11.2012 г., решаващият състав е преценил, че е налице хипотезата на чл. 162 ГПК и е допуснал поисканата от ищеца още в исковата молба, а също и във въззивната му жалба, агротехническа експертиза. Като неоснователно е счетено направеното от ответника искане за отвод на назначеното за изготвянето й вещо лице М. К. Й. на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, мотивирано с обстоятелството, че същото лице е участвало като експерт и в производството по приключилия между страните спор с предмет частичният иск.
Въз основа на заключението на агротехническата експертиза, въззивният съд е приел, че размерът на вредите от неизпълнение на процесния договор възлиза на сумата 48 348 лв., като зачитайки присъдената вече част от същата (26 000 лв.) с решението по частичния иск, е направил извод за основателност на главния иск изцяло за сумата 22 348 лв. с дължимост съответно и на законна лихва върху нея, считано от завеждането на иска – 05.05.2011 г. до окончателното й плащане.
С оглед основателността на главния иск, като основателна е преценена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 03.10.2008 г. (датата, на която [фирма] е получило покана за плащане на извършените в имота агротехнически дейности) до завеждане на исковата молба – 05.05.2011 г., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК на сумата 6 783.79 лв. Поради това и този иск е уважен в пълния му претендиран размер.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По отношение на първия процесуалноправен въпрос, който се явява значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице твърдяното от касатора противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. Точно обратното, именно в съответствие с формираната по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за долустоящите инстанции характер практика на ВКС, (част от която е представена с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК), въззивният съд е посочил, че при предявен частичен иск със сила на пресъдено нещо се ползват единствено съдебно установените общи правопораждащи спорното право факти, очертани в хипотезиса на правната норма, докато всички останали факти, в т. ч. настъпването и размера на вредите над вече присъдените, подлежат на доказване от ищеца. В случая искът за разликата над вече присъдената част от обезщетението за вреди е счетен за основателен на база ангажираните в производството по новото дело доказателства – фактури, преводни нареждания, извлечения и технологични карти, включително и заключението на агротехническата експертиза, преценени от съда като установяващи настъпили за ищеца вреди от неизпълнение на процесния договор от страна на ответника. Що се отнася до така извършената преценка на доказателствата, правилността й е неотносима към основанията за допускане на касационния контрол, тъй като проверката й се осъществява само при вече допуснат такъв (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по останалите два въпроса. Напълно достатъчно основание за това, е ненадлежното заявяване на единственото поддържано по отношение на тях основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно указанията по т. 4 от посоченото тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая обаче, с твърдението за значимост на въпросите единствено за „точното прилагане на закона” касаторът е въвел само част от предвиденото в закона основание. Отделно от това, по отношение на въпроса „Налице ли е пречка съдия, участвал в решаването на делото по частичния иск, да участва в процеса по иска за останалата част от вземането” не е осъществена и общата предпоставка. Подобен въпрос изобщо не е възниквал в хода на производството по делото и съответно не е бил предмет и на произнасяне от въззивния съд.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 09.01.2013 г. по в. т. д. № 506/2012 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: