О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 29.03. 2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 136/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „С” А. , гр. Б. срещу определение № 431 от 28.12.2009 г. по ч. т. д. № 278/2009г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд определение № 4 от 06.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. С първоинстанционния акт е прогласено, че сезираният български съд не е компетентен да разгледа делото, образувано по искова молба на „С” А. , гр. Б. срещу „Р” О. , дружество, вписано в регистъра на компаниите за Англия и Уелс, за заплащане на цена по договор за продажба /доставка/ на стоки, като производството по делото е прекратено поради липса на международна компетентност.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради противоречието му със закона. Изразява несъгласие с извода на Бургаски апелативен съд, че престацията, определяща международната компетентност по спора, е тази за продажбата, а не за изработването на продадените изделия. Според частния жалбоподател, решаващият състав неоснователно в тази връзка е взел предвид представените по делото Общи условия на договора за доставка, фактури, международни товарителници, декларации на ответника за потвърждаване пристигането на стоката и удостоверението за актуално състояние на ищцовото дружество досежно предмета му на дейност.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и това е въпросът за приложимостта на европейските регламенти.
Ответникът по частната касационна жалба – “Р” О. , Великобритания, чрез процесуалния си пълномощник а. К моли да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение, респ. същото да бъде потвърдено като правилно, по съображения, изложени в писмен отговор от 11.02.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по т. д. № 380/2009 г. на Бургаски окръжен съд поради липса на международна компетентност, въззивният съд е приел, че характеризиращото договора задължение, което обуславя кой е компетентният за разглеждането на спора съд, съобразно разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета на Европейските Общности, е това за продажба, а не за изработване на процесните стоки. На база представените по делото доказателства – Общи условия на договора за доставка, фактури, международни товарителници, декларации за потвърждаване на пристигането на стоките в чужбина – въззивният състав е счел, че основанието за търсене отговорност от ответника е неплащането на доставените стоки, а не неизвършването на услугата – изработка на поръчаните метални изделия. Поради това е преценил, че международната подсъдност на спора следва да бъде определена по правилата на чл. 5, т.1, б. „а”, а не б. „б” от цитирания регламент.
С оглед мотивите на акта, настоящият състав намира, че касационното обжалване на същия не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че поставеният от частния жалбоподател въпрос „за приложимостта на европейските регламенти” е твърде общ и не позволява да бъде извършена преценка дали по отношение на него са осъществени предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. дали този въпрос е от значение за изхода на делото и дали отговаря на специалните изисквания, характерни за поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. При позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто именно е настоящият случай, необходимо е да бъде посочена конкретната правна разпоредба, чието съдържание следва да бъде разкрито чрез тълкуването й. Съобразно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
Но дори и да се приеме, с оглед изложеното в самата частна касационна жалба и приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че като значим за конкретното дело е релевиран въпросът за приложимостта на чл. 5, т. 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета на Европейските общности, касационното обжалване отново не може да бъде допуснато. Видно от мотивите на въззивното определение, изводът, че съдът, компетентен за разглеждането на настоящия спор, следва да бъде определен съобразно чл. 5, т. 1, б. „а” от Регламента, е резултат от преценката на конкретните факти и доказателства във връзка с отношенията между страните, а не от начина, по който е тълкувана посочената разпоредба. Следователно, решаването на поставения от частния жалбоподател въпрос не се дължи на неяснота или противоречивост на правната разпоредба, в която хипотеза би било основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Що се отнася до правилността на дадената от съда квалификация на възникналото между страните правоотношение, същата е предмет на самата касационна проверка, но не и на производството по допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 431 от 28.12.2009 г. по ч. т. д. № 278/2009г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: