3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
София,31.05.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2225/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. Г. Г. и И. Н. К., двамата от [населено място], срещу определение № 18752 от 19.11.2012 г. по ч. гр. д. № 14978/2012г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 42 състав разпореждане от 25.09.2012 г. по гр. д. № 44005/10 г. за връщане на въззивната жалба, подадена от същите лица, поради неотстраняване в срок на нередовността й.
Частните касатори молят за отмяна на атакуваното определение, като считат, че решаващият състав не е обсъдил заявените в частната жалба процесуални пропуски на първоинстанционния съд във връзка с надлежно връчване на съобщенията за постановеното по делото решение и за указанията за внасяне на дължимата по въззивната жалба държавна такса. Оплакването им е за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 39 ГПК, изразяващо се в изпращане на съобщенията до ангажирания от тях общ процесуален пълномощник /адвокат/, без да е указано изрично, че същият действа именно в качеството на техен /и на двамата жалбоподатели/ процесуален представител.
С въпроса – „Съставлява ли процесуално нарушение незаписването в съобщението, адресирано до страните чрез процесуалния им представител, на една от представляваните от него страни по делото” – е обосновано и допускането на касационното обжалване. Според частните касатори, поради липсата на съдебна практика, този въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът – ЗД [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, подадена от Л. Г. Г. и И. Н. К. срещу постановеното от Софийски районен съд, 42 състав решение по гр. д. № 44005/10 г., въззивният съд е приел, че съобщението за отстраняване нередовността на жалбата /невнесена държавна такса/ е връчено на процесуалния представител на страната, но че в продължения по негово искане срок за изпълнение на указанието, същото не е изпълнено. Като неоснователен решаващият състав е преценил довода на частните жалбоподатели, че не са били уведомени за уважаването на подадената от техния адвокат молба за продължаване на срока за внасяне на държавна такса. В тази връзка съдът се е позовал на конкретно посочена практика на ВКС, според която съдът не е длъжен да уведоми страната за уважаване на молбата й по чл. 63 ГПК, тъй като нейно е задължението да прояви активност в процеса и да се осведоми за крайния момент на удължения срок.
Настоящият състав намира, че поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол. Този извод следва от обстоятелството, че единственото поддържано от частните касатори основание – това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо основание за допускане на касационното обжалване. В случая, обаче, с твърдението, че въпросът е от значение „за точното прилагане на закона”, касаторите са релевирали само част от това основание. Ето защо, наличието на същото не следва да бъде обсъждано.
Поради това и при липса на друго поддържано основание за достъп до касация, обжалваното въззивно определение не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане.
Отделно от горното, следва да се посочи, че поставеният въпрос не се явява и значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като този въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане във въззивния акт. В действителност, релевантен за спора е въпросът за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички заявени в частната жалба доводи, един от които именно е за приложението на чл. 39 ГПК. Доколкото обаче такъв въпрос не е поставен в частната касационна жалба, то същият не може да бъде съобразяван при преценката за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИНОНО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 18 752 от 19.11.2012 г. по ч. гр. д. № 14978/2012 г. на Софийски градски съд, VІ-6 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: