О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 524
София, 07.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 515/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 и чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./.
Образувано е по частна жалба на “Д” О. , гр. В. и „А” О. , гр. С. срещу определение № 5* от 07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 3598/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о.
С атакуваното определение е оставена без уважение подадената от „А” О. , гр. С. и без разглеждане подадената от „Д” О. , гр. В. частна жалба срещу определение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 10920/2007 г. на СРС, 72 състав за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед по реда на чл. 237, б. „е” ГПК /отм./ в полза на „С” О. , гр. С..
Частните жалбоподатели молят за отмяна на въззивното определение като незаконосъобразно и необосновано с единственото оплакване, че Софийски градски съд неправилно е разгледал подадената от тях жалба като такава по реда на чл. 244 ГПК /отм./, а не като искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 250 ГПК /отм./.
Ответникът по частната жалба – “С” ЕО. , гр. С. оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 10.06.2010 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
С оглед постановения от въззивния съд различен правен резултат спрямо всеки от двамата жалбоподатели, а именно – частната жалба на „А” О. е оставена без уважение, а частната жалба на “Д” О. е оставена без разглеждане, следва да се приеме, че по повод инстанционната проверка на атакуваното въззивно определение Върховен касационен съд е сезиран съответно – с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена от „А” О. , гр. С. и с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, подадена от „Д” ООД.
По частната касационна жалба на „А” О. :
Независимо, че е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и от надлежна страна в производството, същата е процесуално недопустима.
Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва с оглед уредбата на производството за издаване на изпълнителен лист, съдържаща се в отменения Граждански процесуален кодекс, приложимостта на който към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./, предвид факта, че молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е постъпила преди 01.03.2008г. – същата е постъпила в Софийски районен съд на 11.05.2007 г.
Въззивното определение, предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на акта на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237, б.”е” ГПК /отм./, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. С постановяване на това определение процесуалният ред за контрол на действията на първоинстанционния съд е изчерпан. Извършеното от страна на въззивния съд потвърждаване на постановеното от районния съд определение има за последица влизането му в сила и изключва неговата обжалваемост пред Върховен касационен съд.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за издаване или отказ да бъде издаден изпълнителен лист е подчертана изрично и в т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед изложеното, подадената от „А” О. частната касационна жалба се явява недопустима и като такава не подлежи на разглеждане.
По частната жалба на „Д” ООД:
Частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на „Д” О. , гр. В., Софийски градски е счел, че същата е подадена след 7-дневния срок по чл. 244, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./.
Този извод е правилен, тъй като съответства на събраните по делото доказателства. Видно от представеното удостоверение изх. № 0* от 09.03.2010 г., издадено от Частен съдебен изпълнител С. Я. , длъжникът в изпълнителното производство „Д” О. е получил призовка за доброволно изпълнение на 09.11.2009 г. Изчислен от тази дата, 7-дневният срок за обжалване на разпореждането на СРС за издаване на процесния изпълнителен лист, изтича на 16.11.2009 г., докато частната жалба е подадена на 23.11.2009 г. С оглед на това, правилно въззивният съд е преценил същата като просрочена и съответно – недопустима.
Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „А” О. , гр. С. срещу определение № 5* от 07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 3598/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о. в частта, с която е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба /наречена жалба/ срещу определение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 10920/2007 г. на СРС, 72 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5* от 07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 3598/2010 г. на Софийски градски съд, І г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от „Д” О. , гр. В. частна жалба /наречена жалба/ срещу определение от 17.05.2007 г. по гр. д. № 10920/2007 г. на СРС, 72 състав.
Определението, с което се оставя без разглеждане частната касационна жалба на „А” О. , гр. С., подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: