3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София,21.10.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2290/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. К. от [населено място] – гара срещу определение № 87 от 10.03.2014 г. по т. д. № 2753/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от същото лице касационна жалба против решение № 99 от 17.01.2013 г. по в. гр. д. № 916/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода за липса на правен интерес да обжалва решение № 99 от 17.01.2013 г. по в. гр. д. № 916/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, касаеща иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като счита, че такъв интерес за нея съществува поради недопустимостта на решение № 309 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 5684/2009 г. на Софийски градски съд, доколкото същото е постановено без да е бил сезиран по реда на чл. 250 ГПК, а по служебна преценка на въззивния съд. Като неоснователно частната жалбоподателка преценява позоваването в атакуваното определение на постановеното от ВКС, Търговска колегия, Второ отделение определение № 352 от 19.04.2011 г. по ч. т. д. № 285/2011 г. поради това, че с него не е отменяно определение на СГС за прекратяването на производството по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и не са давани указания на Софийски апелативен съд делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по такъв иск.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от А. С. К. касационна жалба против решение № 99 от 17.01.2013 г. по в. гр. д. № 916/2010 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 309 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 5684/2009 г. на Софийски градски съд за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба на право на строеж върху описания имот, първият тричленен състав на ВКС е приел, че за касаторката липсва правен интерес, тъй като с това решение е уважен именно предявеният от нея иск. В тази връзка е съобразено обстоятелството, че в посочената му част атакуваното решение е резултат от определение № 352 от 19.04.2011 г. по ч. т. д. № 285/2011 г. на ВКС, Второ търговско отделение, с което е отменено определението от 01.12.2010г. по в. гр. д. № 916/2010 г. на САС за връщане на подадената от [фирма] въззивна жалба против решение № 3985 от 29.07.2010г. по гр. д. № 5684/2009 г. на СГС по отношение прекратяването на производството по иска на А. К. по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Определението е правилно.
Интерес от обжалване на съдебния акт има страната, която е засегната от неговото действие. В настоящия случай такъв интерес не е налице за частната жалбоподателка А. К. (ищца в производството) по отношение постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 99 от 17.01.2013 г. по в. гр. д. № 916/2010 г. в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-6 състав решение № 309 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 5684/2009 г. Този извод произтича от обстоятелството, че с първоинстанционния акт е уважен предявеният от ищцата А. С. К. срещу [фирма] иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба на право на строеж върху описания имот, т. е. целеният от ищцата правен резултат е постигнат. Ето защо, както правилно е приел и първият тричленен състав на ВКС, депозираната от нея касационна жалба е недопустима.
Неоснователно е твърдението на частната жалбаподателка, че правният й интерес произтича от недопустимостта на въззивния акт. Като един от възможните пороци на съдебното решение, недопустимостта е основание за обжалването му. Само по себе си, обаче, твърдението за наличие на такъв порок не може да обоснове наличие на правен интерес от обжалването на акта, щом с него страната е получила правната защита, която именно е целяла.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 87 от 10.03.2014 г. по т. д. № 2753/2013 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: